Тайната на Торинската плащаница

Отива до тоалетната, после поглежда умивалника – елегантен дизайнерски съд със смесителен кран, но без видимо приспособление за пускане на водата. Тя завърта високата златна тръба с чувството, че извива врата на кокошка. Внезапно шурва вода и оплисква голия ѝ корем.

Тя взема кърпа от ръба на ваната и се избърсва. В огледалото над умивалника вижда окаяното си отражение. Под уморените очи и зачервените от махмурлука бузи личат белезите от нейния брак – белезите от колана на Алфи. Срамни виолетови, кафеникави и червени петна покриват корема, ръцете и краката ѝ.

– По дяволите, момиче, как позволи това да се случи?

Вглежда се отблизо в част от синините, като се завърта под различен ъгъл. Нищо чудно, че за малко не го уби. Би убила всеки, който се държи така към кучето си, камо ли към друг човек.

Мици се обляга на умивалника и се вглежда в очите си.

– Тъпа, тъпа кучка! Я се стегни!

Изправя се. Предпазливо напълва умивалника и измива ръцете и лицето си. Избърсва се, като се старае да не поглежда огледалото. По-късно ще оправя косата си. Когато се връща в дневната, Ейми все още шета в кухнята.

– Кафе и нарязани плодове. – Патоложката посочва масата. – Бъди добро момиче и хапни нещо.

– Слушам, докторе. Благодаря. – Мици бързо навлича дрехите си, та приятелката ѝ да не види синините. – Дали да не глътна и някой ибопруфен с това?

– Не и на гладен стомах.

– Имам нужда от това – примолва се Мици и протяга ръка.

– Горката. Успя ли да поспиш?

– Първите шест часа непрекъснат сън от няколко дни насам.

– Супер. – Ейми ѝ подава опаковка с хапчета и чаша вода. – Ето. Но преди това хапни нещо.

Мици гълта две хапчета с малко вода.

– Благодаря, че беше до мен снощи.

– Няма проблем. Винаги ще съм до теб.

– Знам. Аз също – ако имаш нужда от мен. Но не в такива ситуации. Ще ядеш бой лично от мен, ако позволиш на мъж да се отнася с теб както онзи идиот с мен.

– Сега ще се справиш, нали?

– Гаранция. Тепърва започвам да живея.

Патоложката се усмихва:

– Стара чанта, ама лачена.

– Само стой и гледай. – Мици отпива глътка прясно кафе. – Снощи споменах ли ти за Торинската плащаница?

– В общи линии. Каза, че затова си изпратила Ник в Италия, но после обясненията ти станаха малко несвързани.

– Добре, ето каква е работата. Мислим, че плащаницата е свързана по някакъв начин с убийството на Тамара Джейкъбс и не можем да разберем как.

– Аз как мога да помогна?

– Не знам. Просто отваряме всички врати и проверяваме какво има зад тях. Един от въпросите, които постоянно правят впечатление, е дали плащаницата наистина е тази, с която е бил увит Исус. Ако ти пратя няколко снимки с висока разделителна способност, ще ми кажеш ли дали според теб следите върху платното отговарят на раните, които е имал?

– Леле! – Молбата изненадва Ейми. – Ще ме караш да правя аутопсия на Божия Син.

Ако главата не я болеше толкова, Мици би се засмяла.