Пантерата

— А какво става с козата? — поинтересувах се между другото.

— На кого му пука? — отвърна Бък. — Козите са заменяеми. Хората обаче не са. Винаги ще имате покритие — увери ни той. — И по-важното е, че и двамата можете да мислите за себе си и да се защитавате. За разлика от козите и агнетата.

Погледнах си часовника.

— Можем ли все още да хванем онзи самолет?

Бък прие думите ми като шега, усмихна се и не отговори.

— И двамата имате свобода да променяте окончателния план, ако смятате, че е прекалено рискован — каза ни Бренър.

Това се подразбираше. Освен това ми се струваше, че ЦРУ всъщност няма да има нищо против Пантерата да изяде козата, ако това означаваше, че ще попадне в ръцете им. Параноя? Може би. Но ние вече бяхме излъгани, а лъжите са като хлебарките — видиш ли една, значи има и други.

Бък продължи:

— Също като нас, хората на Ал Кайда в Йемен все още са малко. Имат около четиристотин-петстотин твърди членове. Разполагат обаче и с хиляди симпатизанти и активни поддръжници, в това число и в СПС, както вече казах, както и в армията, полицията, а може би и в правителството.

— А колко симпатизанти и поддръжници имаме ние? — поинтересувах се просто за информация.

— Двама — отвърна Бък. — Дамата, която върти магазина с ръчните изделия, и човекът, който ме подстригва. Макар че не съм съвсем сигурен за него.

Това беше добро, Бък.

— Но както ви казах в Ню Йорк, като цяло населението не е враждебно настроено към Запада или американците — продължи Бък. — Не можем обаче и да очакваме някаква помощ от обикновения гражданин, освен може би от някой евреин или християнин. Освен това някои племена могат да бъдат наети краткосрочно, с неизвестна крайна дата.

— Шейховете начело на племената са предимно клиенти на саудитските власти и уговорките с тях и плащането минават през саудитското кралско семейство — каза Бренър. — Саудитците са наши съюзници и ни помагат — освен в случаите, когато не го правят.

— Както казах в Ню Йорк в отговор на въпрос на Кейт, племената недолюбват Ал Кайда и чувството е взаимно — напомни ни Бък. — Някои от тях обаче от време на време приемат парите или услугите на Ал Кайда, така че не можем да им се доверяваме напълно.

— Имам чувството, че племената са част от плана — отбелязах.

— Няма как иначе — отвърна Бък. — Те контролират по-голямата част от страната.

— Това означава ли, че ще ходим в племенните територии? — попита Кейт.

— Такъв е планът — отвърна Бренър и обясни: — Силите за сигурност на правителството са най-силни в градовете, а ние не искаме да ни се пречкат, нито пък да започваме престрелки с Ал Кайда в сложна градска обстановка. Извън големите населени места можем да се възползваме от помощта на племената или поне от неутралитета им. Имаме също и голямото предимство на безпилотните самолети с техните ракети.