Никога не ме оставяй

— Има и още един случай, нали? — обърна се Криси към Рут. — Момчето, за което ни разказа наскоро. Който напуснал Хейлшам две години преди вас. А сега работел като пазач в парка.

Рут със сериозно изражение на лицето кимаше с глава. Казах си, че трябва да дам знак с очи на Томи, но той ме изпревари и заговори, преди да успея да се обърна към него.

— За кого става дума? — озадачено попита той.

— Знаеш за кого, Томи — бързо отвърнах аз.

Беше твърде рисковано да го сритам под масата или да предам многозначителност на гласа си. Криси щеше тутакси да се усети. Ето защо му отговорих с малко уморен тон, сякаш Томи ни е омръзнал със своята разсеяност. Но той все още не разбираше.

— За някой наш познат ли?

— Томи, престани вече — посъветвах го аз. — Трябва да отидеш да си прегледаш мозъка.

Той не каза нищо. Криси се обади:

— Знам какъв късмет е да попаднеш във Фермата. Но някои са били по-щастливи — вие, например, които сте живели в Хейлшам. Вижте какво… — тя се наведе и заговори тихо: — Има нещо, за което искам да поискам съвет от вас. Работата е там, че във Фермата не може да стане. Всеки те дебне.

Огледа всички около масата и спря погледа си върху Рут. Внезапно Родни също се напрегна и се наклони напред. Нещо ми подсказа, че идва най-важното, онова, заради което Криси и Родни бяха замислили цялото пътуване.

— Когато двамата с Родни бяхме в Уелс — продължи тя. — Тогава ни разказаха за момичето в магазина за дрехи. Вече бяхме подочули нещичко за възпитаниците на Хейлшам. Говореше се, че в миналото при някои особени обстоятелства на възпитаниците на Хейлшам са давали отсрочка. Само на тях, на никой друг. Можели да помолят да отложат операциите с три или дори четири години. Никак не било просто да го постигнеш, но понякога се съгласявали. Ако успееш да ги убедиш. Ако решат, че сте достойни.

Криси млъкна и ни огледа — заради драматичния ефект, а вероятно и за да провери дали знаем нещо за това. Двамата с Томи със сигурност сме имали озадачен вид, докато Рут прие едно от онези изражения, по които нищо не можеше да се разбере.

— Казват, че ако момичето и момчето се обичат истински и могат да го докажат, ръководителите на Хейлшам им помагали в това. Правели така, че да прекарат известно време заедно и чак тогава да станат донори.

Атмосферата около масата се промени, във въздуха се появи странно трептене.

— Разказаха ни го в Уелс, в Белия дом — продължаваше Криси. — Чули били за една двойка от Хейлшам, на момчето му оставали още няколко седмици и щял да стане помощник на донорите. Двамата се обърнали към някого там, обяснили му всичко и той им дал три години отсрочка. Позволили им цели три години да живеят заедно в Белия дом, не ги пращали на подготвителни курсове, не ги занимавали с нищо друго. Три години само те двамата, защото успели да докажат, че се обичат истински.