Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Дете с маркер в ръка. Голяма работа. - Мег прокара палец по гръбчето на един речник.
- О, беше по-лошо от това. Покатерих се до короната, счупих един прозорец и опънах плакат с надпис „Не на ядреното оръжие".
Това тожова я слиса, че тя най-сетне се обърна и го погледна.
- Луси не ми е казвала за това.
- Така ли? - Тед наклони глава, така че тя не можеше да надникне в очите му. - Ами май така и не сме говорили за него.
- Как може да не сте говорили за нещо толкова важно?
Той сви рамене.
- Други неща ни бяха на главата.
- Случилото се трябва да е било поне малко травмиращо.
Изражението му се смекчи и той се усмихна.
- Беше най-ужасният миг от детството ми. И най-страхотният.
- Как може да е бил най-страхотният? Несъмнено са те хванали?
- О, да. - Той се загледа в английския пейзаж, който висеше над камината. - За първи път видях баща ми едва на девет години (дълга история) и когато най-сетне се запознахме, нещата не протекоха никак добре. Той очакваше нещо друго от детето си, а аз очаквах различен баща. И двамата изобщо не бяхме щастливи. До онзи ден при Статуята на Свободата.
- Какво се случи?
Тед отново се усмихна.
- Разбрах, че мога да разчитам на него. Това промени живота и на двама ни и оттогава нищо между нас не беше същото.
Може би беше заради виното. Заради това, че и двамата бяха уморени от дългия ден и от напрежението да се оправят със Спенс и Съни. Единственото, което Мег знаеше, бе, че в един миг те се взираха в очите на другия, а в следващия, по някаква напълно необяснима причина, двамата се раздвижиха и телата им се докоснаха. Тя отметна глава назад, той наведе своята, клепачите му се притвориха и просто ей така те вече се целуваха.
Мег бе толкова слисана, че ръката й се вдигна рязко и го удари по лакътя, ала неловкостта й не ги спря. Тед взе лицето й между шепите си и наклони главата й под най-съвършения ъгъл. Мег беше прекадено любопитна и прекадено възбудена, за да се отдръпне.
Имаше приятен вкус, на бира и дъвка. Палецът му откри нежното местенце зад ухото й, а другата му ръка се зарови в къдриците й. Нямаше никакво съмнение - получаваше една от най-невероятните целувки в живота си. Не беше прекадено настойчива. Не беше прекадено внимателна. Бавна и съвършена. Но естествено, че беше съвършена. Това беше Тед Бодин, а той беше безпогрешен във всичко.
Не помнеше да е слагала ръце около раменете му, ала ето че те бяха там и докато сребърният му език правеше своята магия, тя се разтопи.
Той се отдръпна пръв. Клепачите на Мег изпърхаха и когато вдигна очи, срещна шокиран поглед, който вероятно бе досущ като нейния. Случило се бе нещо. Нещо неочаквано. И никой от тях не беше доволен от това. Много бавно той я пусна.
В този миг до ушите й достигна звук. Тед се изпъна. Здравият разум се завърна. Мег прибра кичур коса зад ухото си и се обърна... тъкмо навреме, за да види Съни Скипджак на прага на френските прозорци, сложила ръка на гърлото си, а обичайната й самоувереност се сриваше около нея. Мег нямаше представа дали целувката бе толкова импулсивна за Тед, колкото и за нея самата, или той през цялото време бе знаел, че Съни стои там, и безразсъдно бе целунал друга жена, в опит да я обезкуражи. Така или иначе, очевидно бе, че съжалява, толкова очевидно, колкото и треперенето в коленете й. Беше уморен, като никога защитните му сили бяха отслабени и явно си даваше сметка, че току-що беше направил гигантски гаф.
Съни с усилие опита да си възвърне самообладанието.
- Доста неловко.
Ако заради това Сън и избягаше, жителите на Уайнет определено щяха да обвинят Мег, а тя бездруго си имаше достатъчно проблеми. Вдигнала очи към Тед, тя си придаде изражение на девица в беда.
- Съжалявам, Тед. Знам, че не бива да продължавам да ти се хвърлям на врата по този начин. Разбирам колко неудобно се чувстваш от това. Но ти си толкова... невероятно... неустоим.
Една от тъмните му вежди подскочи.
Мег се обърна по момичешки към Съни:
- Прекадено много вино. Кълна се, че няма да се повтори. - А после, защото все пак не беше някоя светица, не можа да се сдържи: - Толкова е уязвим сега. Толкова сладък и безпомощен след бъркотията с Луси. И аз се възползвах.
- Не съм нито уязвим, нито безпомощен - рязко каза той.
Мег сложи показалец върху устните му.
- Отворена рана.
И с достойнството на храбра жена, страдаща от несподелената си любов, тя мина покрай Съни и се отправи към двора, за да вземе чантичката си и да поеме към онова, което тези дни минаваше за неин дом.
Току-що си беше измила лицето и бе нахлузила тениската с логото на печатна компания, когато отвън долетя звук от автомобилен двигател. Възможно бе да е някой случаен тексаски сериен убиец, ала тя залагаше на Съни Скипджак. Без да бърза, закачи роклята с Модиляни в дрешника на някогашния църковен хор, след което излезе в главното помещение през вратата до олтара.