Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Одеколонът... горещината... твърде много вино...
- Извинявай - прошепна тя и като се освободи, си запроправя път между одеялата и кърпите към френските прозорци, отвеждащи в просторната всекидневна. Уютният провинциален английски декор включваше меки дивани и удобни кресла; малки масички, върху които имаше списания и семейни снимки в сребърни рамки; етажерки, по чиито рафтове бяха подредени моделчета на самолети, игри и всички томове на „Хари Потър".
Френските прозорци зад нея се отвориха. Спенс я беше последвал и стомахът на Мег се сви. Беше уморена, не се чувстваше добре и повече не можеше да издържа.
- Влюбена съм в Тед Бодин. Страстно влюбена.
- По странен начин го показваш.
Мамка му. Изобщо не беше Спенс. Обърна се рязко и видя Тед да стои на прага, високото му, абсолютно съвършено тяло - очертано на фона на нощта. Една ракета избухна в небето, разпръсквайки огнен дъжд зад главата му. Беше толкова вбесяващо предсказуемо, че на Мег й се приискала изкрещи.
- Остави ме на мира.
- Страстта определено те прави кисела. - Той се отдръпна от вратата, златните искри потънаха в нищото като въздушен водопад. - Просто проверявам дали си добре. Имаше малко нездрав вид.
- Вонята на твърде много одеколон. А това са глупости - просто искаш да се махнеш от Съни.
- И защо бих искал нещо подобно? Тя е наистина интелигентно момиче. А и страшно привлекателно.
- И би била съвършена за теб, само дето ти всъщност не я харесваш, не че би си признал, че не харесваш някого, освен мен. И все пак, ако успееш да се влюбиш в нея, ще си получиш отвратителния комплекс за голф, преди да си разбрал какво става. Спенс лично ми каза, че една връзка между теб и Съни би решила въпроса. Ето защо се е върнал в Уайнет. - Тя го изгледа мрачно. - Както, сигурна съм, си се досетил и сам.
Той не си направи труда да го отрече.
- Уайнет се нуждае от комплекса, а аз нямам намерение да се извинявам, че правя всичко възможно да го получим. В града едва ли има човек, който да не спечели от това.
- Значи, ще се наложи да се ожениш за нея. Какво означава щастието на един човек в сравнение с добруването на обществото.
- Ние едва се познаваме.
- Не се безпокой. Съни е от жените, които получават онова, което искат.
Тед потърка носа си.
- Тя просто ср забавлява.
- Аu contraire45. Ти си единственият и неповторим Тед Бодин и само като те зърнат, жените...
- Млъкни. - Сурова пума, изречена нежно. - Просто млъкни, става ли?
Изглеждаше точно толкова изморен, колкото се чувстваше и Мег. Тя се строполи върху един тапициран с дамаска диван, подпря лакти на коленете си и сложи брадичка върху дланите си.
- Ненавиждам този град.
- Може би. Но освен това ти харесва предизвикателството, което той представлява за теб.
Мег вдигна рязко глава.
- Предизвикателство? Спя в гореща църква без мебели и продавам „Будвайзер Лайт" на разглезени голфъри, които ги мързи да сложат в коша за рециклиране бирените си кутийки. О, да, обожавам това предизвикателство.
Очите му сякаш виждаха в нея.
- Така само става още по-интересно, нали? Най-сетне имаш възможност да изпиташ себе си.
- Най-сетне? - Мег скочи от дивана. - Прекосила съм с каяк река Меконг и съм се гмуркала с акули край Кейптаун. Не ми говори как най-сетне съм щяла да изпитам себе си.
- Онова не е било изпитание, а твоята идея за забавление. Но случващото се тук, в Уайнет, е различно. Най-сетне ще видиш на какво си способна без парите на мама и татко. В състояние ли си да оцелееш в място, където Спенс Скипджак е единственият, който се впечатлява от фамилията ти, и където, да си го кажем направо, никой не те харесва.
- Тори ме харесва донякъде. Както и Хейли Китъл. - Начинът, По който я изучаваше, я караше да се чувства неловко, затова отиде до библиотеката и се престори, че разглежда заглавията.
Той се приближи зад нея.
- Интересно ми е да те гледам. Ще оцелее ли Мег Коранда, разчитайки единствено на собствената си находчивост? Това е истинското предизвикателство за теб, нали?
Не беше съвсем прав, но и не грешеше съвсем.
- Какво ли знаеш ти? Ти си въплъщение на американския успех, но наопаки. Отраснал в разкош, с всички възможни преимущества на своя страна. Би трябвало да израснеш също толкова разглезен, колкото и аз, ала не е станало така.
- Ти не си разглезена, Мег. Престани да се наричаш така.
За пореден път успя да я хване неподготвена. Тя се загледа в
редичка справочници.
- Какво ли знаеш ти? Ти никога през живота си не си се провалял.
- Грешиш. Като дете вандализирах Статуята на Свободата.