Дванайсетата карта [bg]

След като получил тези новини, детектив Бел влязъл в класната стая и установил, че Джинива се е измъкнала през задната врата. Джонет Монро обаче — полицайката, която работеше под прикритие като ученичка — я видяла, че излиза на двора, и уведомила колегите си къде е.

Детективът заяви, че веднага трябва да отидат при господин Райм.

— Ами тестът? Трябва…

— Никакви тестове, никакво училище, докато не хванем този човек — отсече Бел. — Хайде!

Ядосана от измамата на Кевин и че се е забъркала в тази каша, Джинива скръсти ръце и се сопна:

— Трябва да взема теста.

— Не знаеш какви неприятности можеш да ми създадеш. Задачата ми е да те запазя жива. Ако се наложи да те хвана и да те занеса до колата, повярвай ми, ще го сторя.

Тъмните му очи на добряк сега бяха хладни като парчета лед.

— Добре — промълви тя.

Продължиха към колата, детективът постоянно се оглеждаше. Държеше ръката си близо до хълбока. Бе готов във всеки момент да извади оръжието си. След малко русокосият полицай дотича.

— Избяга — рече задъхано. — Съжалявам.

Бел въздъхна:

— Видя ли го поне?

— Черен, около метър и осемдесет, едър. Накуцва. Черва кърпа за глава. Без брада или мустаци. Около четирийсетте.

— Чу ли нещо, Джинива?

Тя мрачно поклати глава.

— Добре, да се махаме оттук.

Тя се качи във форда на детектива; русият полицай седна до нея. Детектив Бел тъкмо сядаше зад волана, когато психоложката госпожа Бартън дотича от училището.

— Детективе, какво става?

— Трябва да откараме госпожица Сетъл. Един от престъпниците беше наблизо. Може още да е в района.

Дебеланата се огледа и се намръщи:

— Тук ли?

— Не сме сигурни. Възможно е. По-добре да не поемаме рискове. Мислим, че е бил тук преди около пет минути. Едър чернокож. Със зелено военно яке и черна кърпа за глава. Обръснат. Накуцва. Беше от онази страна на двора зад големия камион. Бихте ли разпитали учениците и учителите дали някой го е виждал друг път?

— Разбира се.

Бел помоли жената да провери дали някоя от камерите на училището е заснела заподозрения. Размениха си телефонните номера. Детективът седна зад волана и запали двигателя.

— Сложете си коланите. Няма да се кандилкаме до Райм.

Точно когато Джинива щракна колана си, полицаят натисна педала за газта и колата рязко тръгна. Гимназията, последната крепост на спокойствието ѝ, бързо се изгуби от поглед.