Дванайсетата карта [bg]

— Не знам — отвърна Райм.

„Цветя ли?“

— Линкълн, капитан Нед Сийли на телефона — провикна се Купър.

Техникът се беше обадил в Тексаската полиция, за да разшита за убийството в Амарильо — в което жертвата бе обесена.

— Включѝ микрофона.

Купър го направи и Райм се обади:

— Ало, капитане?

— Да, сър. С господин Райм ли разговарям?

— Да.

— Един от сътрудниците ви е поискал информация за случая „Тъкър“. Събрах, каквото имаме, но не е много. Сигурни ли сте, че това е вашият човек?

— Стилът е подобен на едно престъпление от тази сутрин. Обувките му са от същата марка и със същото износване. Освен това беше подхвърлил улики, за да ни заблуди, както е оставил свещи и окултни знаци при убийството на Тъкър. А, има и южняшки акцент. Преди няколко години е имало подобно убийство в Охайо. Поръчково.

— Мислите ли, че и убийството на Тъкър е било по поръчка?

— Възможно е. Какъв е бил той?

— Тъкър ли? Обикновен човек. Пенсиониран служител от системата на правосъдието. Имал е щастлив брак, внуци. Никакви парични проблеми.

Райм се намръщи.

— Какво е работил?

— Надзирател в затвора със строг режим в Амарильо… Хм, мислите ли, че може да са го убили заради някаква случка там? Тормоз над затворници или нещо подобно?

— Възможно е. Има ли информация за такива случаи?

— Досието му е чисто. Можете да проверите в затвора.

Тексаският полицай му каза името на директора на затвора.

— Благодаря, капитане — каза Райм.

— За нищо. Приятен ден.

След няколко минути вече разговаряха с Дж. Т. Бошан от затвора с тежък тъмничен режим в Амарильо. Райм се представи и обясни, че работи за нюйоркската полиция.

— Господин директор…

— Моля, наричайте ме Джей Ти.

— Добре, Джей Ти.

Райм му обясни случая.

— Чарли Тъкър ли? Сещам се, надзирателят, когото убиха. Линчуване, някаква ритуална гадост. Тъкър се беше пенсионирал точно преди да ме прехвърлят от Хюстън. Ще извадя досието му. Изчакайте за момент. — След малко директорът пак се обади. — Ето го. Не, няма официални оплаквания срещу него, освен от един затворник. Твърдял, че Чарли го малтретирал. Дори имали сбиване.

— Може това да е нашият човек — изтъкна Райм.

— Да, обаче след една седмица е бил екзекутиран. А убийството на Чарли е чак след година.

— Може би Тъкър е тормозил друг затворник, който е наел убиеца.

— Възможно е. Само че да наемеш професионален убиец за това… Твърде сложно за хора с такъв интелект.

Райм бе склонен да се съгласи.