Дванайсетата карта [bg]

Киш се различаваше от повечето харлемски девойки и по друго. Двете с Джинива попадаха в категорията „въздържателки“ — тоест никакъв секс. Бяха си дали обет да останат девствени, докато завършат училище, и спазваха уговорката си. Това бе рядко явление. Повечето от връстничките им в „Лангстън Хюс“ от две години спяха с момчета.

Тийнейджърките в Харлем се делят на две категории и основната разлика между тях е в детските колички. Едните разхождат бебета по улиците, другите — не. Няма значение дали четеш Нтозаке Шанге и Силвия Плат, или си неграмотна, няма значение дали носиш оранжево боди и изкуствени плитки или бели блузи и плисирани полички… ако влезеш в категорията на бебетата, животът ти коренно се променя. Едно дете не означава автоматично прекъсване на училище и на професионалната кариера, но във всеки случай младата майка се сблъсква с ужасни трудности.

Главната цел на Джинива Сетъл бе при първа възможност да се махне от Харлем. Смяташе да учи в Бостън или Ню Хавън, а после да замине за Европа. Дори най-малкият риск — нещо като нежелано раждане, бе недопустим Лакиша не гореше от желание да кара виеше, но и тя имаше амбиции. Смяташе да изкара някакво четиригодишно обучение в колеж, след което да превземе Харлем като млада бизнесдама. Очакваше я бляскаво бъдеще.

Точно тези общи цели сближаваха двете момичета. И както в много случаи, приятелството им изглеждаше необяснимо. Веднъж Киш го изрази красноречиво, като махна с отрупаната си с гривни ръка с ярко лакирани, осеяни с бели точки нокти, и обяви:

— К’во ти пука, момиче. Нали ни е гот?

О, да, права беше.

Джинива и детективът стигнаха до кабинета по математика. Бел застана отвън, до вратата.

— Ще стоя тук. Когато тестът свърши, изчакай вътре. Ще наредя да докарат колата пред училището.

Момичето кимна и понечи да влезе, но се спря и отново го погледна:

— Искам да ви кажа нещо, детективе.

— Какво?

— Знам, че понякога с мен не може да се излезе на глава. Хората казват, че съм голям инат. Но все пак ви благодаря за всичко, което правите.

— Такава ми е работата. Освен това повечето хора, които охранявам, са пълни боклуци. Радвам се, че защитавам свестен човек. Хайде, върви разбий и тези двайсет и четири въпроса.

Тя примигна изненадано:

— Ама вие сте ме слушали?

— Ами да. Слушах и в същото време оглеждах терена. Макар че, признавам, две занимания едновременно е на границата на възможностите ми. Не очаквай да върша повече неща. Хайде, ще чакам тук.