Дванайсетата карта [bg]

— Освен, че е дяволски хитър, това ли имаш предвид? — заразмишлява на глас Райм. — Може би не е вземал достатъчно предпазни мерки и е очаквал, че скривалището му ще бъде разкрито. Умирам да открием отпечатъци. Със сигурност е картотекиран. Може би не на едно място.

— Открих останалите карти от колодата, но няма етикет на магазина. Единствената карта, която липсва, е дванайсетата, онази от библиотеката. Добре, продължавам да търся.

Тя работеше изключително внимателно — въпреки че апартаментът бе съвсем малък и за да го огледаш, бе достатъчно да застанеш по средата и да се завъртиш. Когато минаваше покрай леглото, забеляза нещо бяло, което се подаваше изпод възглавницата. Беше сгънат лист. Тя го взе и го разгъна.

— Тук има нещо, Райм. Карта на улицата, където се намира Афро-американският музей. Има много подробности за уличките и входовете на всички сгради, товарни рампи, паркинги, противопожарни кранове, шахти, улични телефони. Този човек е перфекционист.

Не са много убийците, които ще си дадат такъв труд.

— Има някакви петна. И трохи. Кафяви. — Сакс помиря, са листа. — Чесън.

Прибра картата в найлоново пликче и продължи търсенето.

— Открих още влакна, като онези — от памучно въже, предполагам. Малко прах и пръст. Толкова.

— Искам да видя мястото — чу се шепот от слушалките.

— Какво има, Райм?

— Опитвам се да си представя мястото… Какво имана повърхността на бюрото?

— Няма нищо. Нали ти казах…

— Нямам предвид предмети. Искам да знам има ли петна от мастило, надписи, нещо надраскано. Следи от чаши. — Добави жлъчно: — След като престъпникът не е оставил личната си карта, трябва да потърсим други следи.