Обречена на теб [bg]

— Обещавам — уверих го.

Докато минавах покрай мъжа си, се възползвах от възможността да сложа ръка върху стегнатия му задник. Гидиън ме погледна накриво.

Изпратих му въздушна целувка.

Гъделичкаше ме мисълта, че изпитва ревност. Най-впечатляващото качество на Араш бе, че не губи самоличността си, когато застане до Гидиън. Но адвокатът определено не го превъзхождаше. Араш можеше да се държи не по-малко опасно от съпруга ми, но по природа не беше такъв.

Гидиън винаги бе опасен. Никой не се и съмняваше. Това негово качество ме привличаше към него все повече; разбрала бях, че никога няма да го опитомя. А колко красив беше само!

И го съзнаваше напълно. Знаеше колко съм запленена от него.

Но зеленоокото чудовище[7] все пак можеше да се окаже по-силно от мъжа ми.

— Ще останеш ли за вечеря? — обърнах се към Араш. — Все още нямам представа какво ще готвя, но се чувствам виновна, задето провалихме плановете ти за вечерта.

— Още е рано — обади се Гидиън и отпи от виното си. — Може да си направи други планове.

— С удоволствие ще остана за вечеря — заяви Араш и се усмихна закачливо.

Не се въздържах и докоснах тайничко Гидиън още веднъж: протегнах се към съпруга си, за да взема чашата си с вино, и в същото време го погалих по бедрото. Допрях гърди до гърба му и отдръпнах ръка.

Гидиън стрелна ръка и ме улови светкавично за китката. Стисна ме и тръпка на възбуда премина през цялото ми тяло.

Тези сини очи ме подлудяваха.

— Искаш да се държиш неприлично ли? — попита ме с кадифен глас.

В същия миг го пожелах отчаяно. Как бе възможно да изглежда толкова готин и ужасно възпитан, да се владее напълно и в същото време да ме пита завоалирано дали искам да се чукам.

Представа си нямаше колко искам.

Разнесе се бръмчене. Без да пуска китката ми, Гидиън се обърна към Араш, който бе от другата страна на кухненския остров:

— Подай ми телефона.

Адвокатът ме погледна и поклати глава, после се завъртя и затърси телефона на Гидиън в джоба на сакото му, захвърлено на стола.

— Не знам как го издържаш.

— Страхотен е в леглото — опитах се да отговоря остроумно, — а и там не е намусен, така че…

Гидиън ме дръпна до себе си и ме ухапа по ухото. Зърната на гърдите ми настръхнаха и се втвърдиха. Съпругът ми изстена едва чуто, заровил глава във врата ми, но се съмнявам, че го интересуваше дали Араш го чува.

Останах без дъх, затова се дръпнах и се опитах да се съсредоточа върху готвенето. Досега никога не бях готвила в кухнята на Гидиън, така че — като изключим нещата, които бях забелязала, докато правех кафе на полицаите — нямах идея с какви продукти разполага, нито кое къде е. Намерих глава лук, а после открих нож и дъска за рязане. Колкото и да бях благодарна, че има какво да отвлича вниманието ми, трябваше да се опитам да сготвя нещо, а не само да разпалвам страстта на двама ни още повече.