Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Всъщност, не.

— Не мислех, че ще ми го дадете срещу цяла Великобритания в ситуацията, в която се намирахте. И тъй като никога не бях имала по-добър повод да изпитам докъде ще стигнете за моята господарка, аз ви го поисках в най-тревожния за вас момент. Сега виждам, че обучението, което ви е дала тя, действа добре. Без съмнение ще бъде много щастлива да научи, че от любов към нея при смъртна опасност ми предоставихте онова, от което имахте най-належаща нужда, и то без да знаете коя съм аз.

Той само се засмял, а девойката му довела коня. Боорт се качил, изтощен от умора. Така в компанията на девойката се спуснал по могилката и вместо да се насочат към замъка, те продължили напред към някаква близка гора на по-малко от една английска левга разстояние. Яздили бързо. Боорт искал да се отдалечи възможно най-много от замъка. Били навлезли навътре в гората, когато забелязали две шатри, опънати близо до течението на извор. На входа на едната джудже и девойка сваляли доспехите на някакъв рицар. Боорт отишъл право при него и го поздравил. Другият сторил същото.

— Сеньор — попитала спътничката на Боорт, — бихте ли приели да приютите за нощта този рицар, който е на ръба на изтощението?

— Госпожице, никога рицар не ме е молил за подслон, без да съм му го предоставял. Нека бъде добре дошъл. Ще го приютя с голямо удоволствие.