Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— С каквото и да съм предизвикал гнева ви, скъпа племенничке, връщам ви всичките земи, които заграбих от вас, и давам честната си дума, че повече никога, докато съм жив, няма да ви обявявам война и ще ви помагам винаги, колкото мога.
Тя се зарадвала, накарала го да се изправи и му простила всички разногласия, които съществували помежду им. Заповядала също така да доведат и сина му, който бил напълно свободен. Сетне се отправила към някаква стая, за да облече една от най-пищните си рокли и заръчала на сестра си и на другите дами всяка от тях да се премени, както може. При вида на тези приготовления Галиде запитал племенницата си:
— Скъпа племеннице, вярвате ли, че рицарят ще дойде?
— Да — отвърнала тя. — Със сигурност ще дойде, ако е рекъл Господ, а и ако той пожелае.
— В действителност — отвърнал чичо й — далеч от мисълта да дойде, той ви предава чрез мен, че е много недоволен от вас, защото когато ви е изпратил сенешала като пленник, е било при условие, че той ще остане жив и здрав, както му бил обещал. Когато впоследствие вие го обрекохте на смърт, сте нарушили клетвата на рицаря. Каза ми, че предпочита да го ударят с меч между краката, вместо да ви го бил пращал.
49. Племенницата на Галиде решава да търси Боорт, за да му поиска прошка
Щом девойката чула посланието, отговорила през сълзи:
— Ох, клетата аз, от лудост загубих най-благородния рицар на света! Получих от него всякакви почести и добрини, а в замяна му навлякох всевъзможни неприятности и страдания! Ала без съмнение за тази низост към него ще накажа сама себе си. Никога няма да остана повече от една нощ в един и същи град, преди да го открия, жив или мъртъв. Няма и да нося фино бельо на кожата си, нито ще ям месо или риба, а само хляб и вино. Няма да нося и дрехите си по друг начин освен наопаки, нито ще се качвам на кон, чиято опашка не е отрязана и който няма лош юлар, сложен накриво за всичките юзди.85 Ето как ще яздя, както и моята свита, докато открия рицаря. Що се отнася до вас, скъпа сестро, която ми го доведохте, поверявам ви управлението на целия замък и всичките ми земи, защото утре сутрин потеглям на път. Ако се случи да загина по време на това начинание, станете господарка тук, както е и установено. Пък ако се завърна, позволете да си получа отново частта, която ми се полага.
50. Племенницата на Галиде и нейната свита потеглят на път
При тези думи на девойката нейните хора се развълнували до сълзи и ако в началото бързали да проявят радостта си, сега вече били напълно опечалени. Девойката заповядала да впрегнат четиринадесет коне и избрала сред приближените си хората, които да я придружат. Това били четирима рицари, седмина оръженосци и три девойки. И веднага настъпило помирение между лагера и замъка. Щели да празнуват цяла вечер, ако не била девойката, която прекарала нощта в плач. На сутринта тя се отправила на път и напуснала Онгфорт, съпроводена от сестра си и чичо си. Когато стигнали до началото на гората, където Боорт намерил подслон, последните се върнали обратно. Девойката продължила със свитата си от четиринадесет коне и всичките й хора без изключение носели дрехите си наопаки, а конете им били с отрязани опашки. Ала тук разказът спира временно да говори за нея и за нейната компания и минава към Боорт, комуто Марадок дал подслон.
51. Боорт е настигнат от своя оръженосец
На следващия ден, според разказа, Боорт станал, облякъл доспехите си, качил се на коня и се разделил с домакина си, който му оказал големи почести. Девойката от Езерото също възседнала своя кон и потеглила заедно с Боорт. Не спрели да яздят до първия час и стигнали до разклонение на пътя:
— Ето два пътя — рекла девойката на своя спътник. — Вие ще поемете по единия, а аз — по другия, защото не мога да продължавам по-нататък с вас. Гледайте да бъдете в уречения ден и час на мястото, както ви казах. Не позволявайте нещо да ви отклони от пътя.
Той й казал да бъде сигурна, че ще отиде там, ако е жив.
85
В обета на девойката се наслагват две културни традиции: от една страна, той е отзвук от келтския гейс — забрана, наложена на героя (героинята) от друг човек или от самия него, докато се сложи край на някаква аномалия; от друга страна, конят с отрязана опашка и с накриво (или обратно) сложен юлар, както и дрехата, обърната наопаки, са практики, познати в редица региони на света. Антрополозите свързват тези практики главно с периоди на траур (вж. бел. 15б2), тоест на временен отказ от общоприетите норми на поведение и общуване.