Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

Докато разговаряли така, яздили целия ден из гората чак до падането на нощта. Истината е, че гората се простирала на площ от тридесет английски левги и денят не им стигнал, за да я прекосят от единия край до другия. Когато нощта ги изненадала, те отбили към една стара изоставена къщурка. Тя привлякла Боорт като място за почивка, тъй като мислел, че ще намери хора, но когато видял нищетата на мястото, силно се разочаровал, защото не бил хапвал нищо през деня, а там имало само трева. Все пак слязъл от коня си.

— Ще си почина — казал той, — така ще бъде по-добре, отколкото да прекарам нощта, яздейки.

Оръженосецът махнал юздите на коня и го пуснал да пасе на свобода. Боорт свалил щита, шлема и отдушника си и започнал разговор с оръженосеца, защото не знаел как иначе да забрави глада си. Останали така дълго време и най-накрая Боорт признал на своя другар:

— За Бога, щеше да е хубаво да хапнем, ако имаше какво!

— Сеньор, ако сте съгласен, ще отида да проверя дали в тази гора мога да открия някаква колиба и нещо за ядене, защото гладът ме измъчва още по-силно, отколкото вас.

— Добре, отивай, но гледай да се върнеш бързо.

Оръженосецът пришпорил коня си и се отдалечил в гората. Съвсем скоро се завърнал. Боорт го попитал какво е намерил.

— Честна дума, сеньор, в тази гора видях две шатри, от които струи силна светлина, следователно са обитаеми. Да отидем там, ако сте съгласен.

— С удоволствие — отвърнал той, — сложи ми седлото.

Боорт завързал шлема си, облякъл доспехите си и се запътил в посоката, откъдето дошъл оръженосецът. След кратко разстояние забелязал ярко осветените шатри, за които му казал. Стигнал до тях, слязъл от коня и влязъл в едната. Там намерил две девойки и двама рицари с двамата си оръженосци, които тъкмо си лягали. Поздравил ги и те сторили същото.

— Сеньори, можете ли да подслоните за нощта един рицар, яздил през целия ден в тази гора, без да намери къде да отседне?

— Има ли хора с вас? — попитали те.

— Само моят оръженосец.

— В такъв случай — обадил се единият от тях, — можем да ви приемем на драго сърце. Влезте.

Боорт направил знак на своя оръженосец, докато младежите се спуснали да му съблекат доспехите, а девойките — да им донесат храна. Като подкрепили силите си, Боорт надал ухо и чул някаква девойка в другата шатра да издава сърцераздирателни стенания. Решил да довърши яденето си, след което попитал кой ридае така.

— Сеньор — отговорило едно от младите момичета, — това е девойка, която много страда.

— За Бога — възкликнал Боорт, — от какво може да стене така?

— Тя със сигурност изпитва повече страх и болка от всяка друга девойка преди нея. Все пак тя е дъщеря на крал и кралица, а освен това и съпругът й е крал.

— Госпожице, каква е причината за такава болка? Бога ми, бих искал да узная.

— В такъв случай ще разберете, тъй като рицар, който се интересува, със сигурност ще бъде допуснат до нея.