Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Прах [bg]
Прах [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прах [bg]

Электронная книга - «Прах [bg]». Краткое содержание книги:

Патриша Корнуел е една от най-продаваните из целия свят авторки на бестселъри, преведена на трийсет и шест езика в повече от 120 страни. Корнуел е основател на Института по криминология и медицина във Вирджиния, член-основател на Националната академия по криминология, член на Надзорния съвет на образователната програма по криминология в офиса на Главния съдебен лекар в Ню Йорк и член на Националния съвет на свързаната с Харвард болница „Маклийн“, където е адвокат на психиатричните проучвания. През 2008 г. Корнуел стана първата американска авторка, спечелила британската награда „Криминален трилър на годината“. През 2011 бе наградена с Медала на кавалера на Ордена на изкуствата и литературата от Министерството на културата в Париж. Сред последните й бестселъри са „Червена мъгла“, „Фронт“ и „Портрет на убиец — Джак Изкормвача — случаят е приключен“. Ранните й творби включват „Аутопсия“ — единственият роман, спечелил пет важни награди за криминални романи, и „Жестоко и необичайно“, който спечели британската награда „Златен кинжал“ през 1993 г. Самата доктор Кей Скарпета спечели награда „Шерлок“ през 1999 г. за най-добър детектив, създаден от американски автор. Главният съдебен лекар на Масачузетс, доктор Кей Скарпета тъкмо е приключила работа по едно от най-страшните масови убийства в историята на САЩ, когато е събудена в ранен час от детектив Пийт Марино. Труп, увит в необикновен плат, е бил открит в университетското градче на Масачузетския институт по технологии. Полицията подозира, че това е тялото на изчезналата компютърна инженерка Гейл Шиптън, видяна за последен път предишната вечер в модерен бар в Кеймбридж. Изглежда, жената е била убита само седмици преди да започне делото й за сто милиона срещу бившите й финансови мениджъри, и Скарпета се съмнява, че става дума за съвпадение. В „Прах“ Скарпета и колегите й са изправени срещу сила, много по-зловеща от обичайния сексуален престъпник, който влиза в определението „зрелищен убиец“. Убийството на Гейл Шиптън води дълбоко в мрачния свят на дизайнерски наркотици, технология за дистанционно управление, организирана престъпност и шокираща корупция на най-високи нива.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 151
Перейти на страницу:

— Кой е убиецът според ФБР?

— Мартин Лагос — отговаря Бентън.

Обзема ме странно чувство, когато чувам името.

— Изчезнал преди седемнайсет години, когато убил майка си. Би трябвало да кажа, когато „твърдят, че е убил майка си“. По онова време бил едва на петнайсет. Бюрото разполага с името му, но не и с него, защото никой не знае къде да го намери. Аз съм единственият, който не е убеден, дори напротив. Уорън, Стюарт, Бътлър и Уиър мислят, че съм луд.

Шокирана съм, но и още нещо. Осъзнавам, че името Лагос ми е познато. Не знам защо. Не мога да си спомня.

— Как е възможно ФБР да знае самоличността му и да не я сподели с обществеността? — питам. — Ако хората знаят кого търсите, някой може да се обади с необходимата информация.

— Лагос не трябва да научава, че е бил свързан с вашингтонските убийства. Това е идеята на Гранби. Мартин Лагос няма представа, че ФБР го смята за виновен. А когато настъпи подходящият момент, Гранби ще проведе пресконференция. Голяма и зрелищна.

— Защо Ед Гранби и кое ще направи момента подходящ? — питам, като се вторачвам в дългата отсечка железопътни линии в търсене на Марино.

— Гранби разсъждава по следния начин: първата жертва е била от Кеймбридж, значи има силен местен интерес и отделът ни е замесен още от самото начало. Когато измине достатъчно време и никой друг не бъде заловен, а убиецът не удари отново, информацията ще бъде споделена с обществеността.

— Изглежда обаче той е ударил отново.

— Това е проблемът на Гранби сега. Ако предположим, че съм прав, доказателствата няма да сочат към Мартин Лагос, защото просто няма начин — казва Бентън. — Не и в този случай, нито в друг, ако има повече такива.

— Нямам представа какво искаш да кажеш.

— Няма да се появи нищо друго, което да отвлече вниманието от Мартин Лагос, нито за в бъдеще, нито дори в миналото му. ДНК-то му няма да бъде намерено отново. Но и ничие друго ДНК няма да бъде намерено. Това е, от което се страхувам. Трите вашингтонски случая ще бъдат приключени и закрити и определени лица ще продължат към следващата си задача. Вярвам, че Гранби иска точно това по причини, които не разбирам. Но го усещам. И извърших самостоятелни проучвания, докато ме нямаше през последните три седмици.

— Какво откри? — питам.

— Няма досие за Мартин Лагос, нито следа от него — отговаря Бентън, като вдига клечка и я счупва на няколко парчета. — Той е в неизвестност и е така, откакто е изчезнал. Интерпол е разпращал информация за него в продължение на седемнайсет години, но нито една следа не е била вярна.

— Значи от самото начало са смятали, че може да живее в чужда страна — отбелязвам, защото не мога да си представя друга причина за намесата на Интерпол.

— Предполага се, че е бил добре подготвен, за да се справи в Европа или Южна Америка — отговаря Бентън. — От къщата липсвала значителна сума пари, а той говорел френски, испански и италиански освен английския.

— Когато е бил едва на петнайсет години?

Лагос. Знам името, но нищо не се появява пред очите ми.

— Така го възпитала майка му. Говорели няколко езика у дома и бил опитен пътешественик. Изключително умен, но с проблеми. В училище го изолирали и тормозели. Не участвал в групови спортове, нито в някакви светски дейности. Пълен отличник, компютърен гений до първата година в гимназията, когато оценките му започнали да спадат. Затворил се в себе си още повече, бил депресиран, започнал да пие, а накрая и майка му била убита.

— И се смята, че я е убил кога и къде?

— Феърфакс, Вирджиния, юли 1996 година.

— Майка му имаше нещо общо с редките изкуства и Белия дом.

Спомените ми оживяват и внезапно образът й изниква в главата ми.

Подута и обезцветена от разлагането, косата и кожата се свличат от тялото. Зъбите й проблясват на фона на лицето, което е черно-червено и гротескно подуто. Гола и частично потопена в мръсна вода.

— Габриела Лагос е била твой случай — казва Бентън.

21

Аз бях главният съдебен лекар на Вирджиния тогава, но не аз извърших аутопсията. Службата в северния район се погрижи за Габриела Лагос и не осъзнах, че има сериозен проблем, докато не аутопсираха и освободиха тялото й.

Спомням си как шофирах до погребален дом във Феърфакс, Вирджиния, и неудоволствието на хората, които работеха там, когато се появих с куфарчето за обработка на местопрестъпления. Тялото не ставаше за оглед, но това не означаваше, че би трябвало да го обезобразявам допълнително, отрязвайки парченца кожа, за които подозирах, че са синини.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 151
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)