Прах [bg]

— Може да е оставил колата си на обществения паркинг.

Бентън продължава да говори за мястото, където убиецът вероятно е паркирал, а аз държа Куинси за каишката и го галя.

— И никой не би обърнал внимание. В този паркинг вечно влизат и излизат коли заради банкомата — обяснява той. — Оставил е колата и се е върнал пеша, вероятно покрай железопътните релси. Валяло е в този момент. Отпечатъците, които е оставил, когато се е върнал на местопрестъплението, вече трябва да са изчезнали. Останали са само частичните, които забелязахме. Солидните са от момента, когато си е тръгнал за последен път, вероятно точно преди разсъмване, когато дъждът бе спрял.

— Ако са негови, трябва да е дребосък — казва Марино. — Осми размер? Сигурно е висок около метър и петдесет и пет. Обзалагам се, че просто някое хлапе се е мотало тук.

— Не можем да определим със сигурност колко е висок — възразявам. — Съотношението между височината и размера на крака не е точна наука. Можем да направим преценка въз основа на статистически данни, но няма как да сме точни.

Марино наглася жълтата пластмасова линия, която използваше по-рано.

— Какво ще кажеш поне веднъж да не дрънкаш като зубрач от „Теория на големия взрив“ и просто да предположиш? — заядливо пита той.

— Средностатистически, мъж с обувки осми размер е висок около метър и петдесет и пет. Но това не означава, че човекът, оставил тези отпечатъци, е с този ръст. Има ниски хора с големи крака и високи хора с малки.

Пренебрегвам грубостта му, тъй като подозирам, че е повече заради Бентън, отколкото заради мен.

Марино не може да спре да се заяжда, защото е поразен от предреченото от Бентън. Работникът от МИТ Енрике Санчес обикновено оставя пикапа си нощем на строителната площадка. Резачката за тръби е негова и той използва собствените си инструменти, когато работи. Арестуван е заради шофиране в пияно състояние. Още едно провинение и ще си изгуби книжката, затова никога шофира пил. Засега Бентън не е сгрешил никъде, а Марино показа благодарността си, създавайки проблеми с офиса му в Бостън, неволно добавяйки още вода в коварната мелница на Гранби.

— Да речем, че е бил метър и петдесет и пет — казва ми Марино. — Хлапе, дребен възрастен, какъвто ще да е. Адски тъпо, ако е направил това, което ти мислиш — обръща се той към Бентън. — Щеше да е много по-умно да остави трупа и да изчезне. Ако се върнеш на местопрестъплението, има шанс да те заловят.

— Той не може да устои и да не гледа — отвръща Бентън, като отново проверява имейлите си по телефона. — Нужно му е да види спектакъла, който е устроил.

Отново тази дума. Спектакъл.

— Идвал е тук и преди. Знае къде да отиде и какво да направи. Чувствал се е удобно.

Бентън продължава да гледа през очите на чудовището, което преследва.

През очите на Мартин Лагос.

Или тези на човек, който има достъп до ДНК-то на Мартин Лагос.

И по-точно човек, който е имал достъп до профила му в КОДИС — комбинираната ДНК индекс система на ФБР. Започвам да си представям кошмарни сценарии. Мисля си какво бих направила, ако бях лош човек със страхотни компютърни умения, или, още по-страшното, ако работех в лаборатория за ДНК и имах престъпни намерения или помагах на зъл и властен тип.