Прах [bg]

— И как, по дяволите, да го направя? Като се има предвид кой ще го преглежда. Точно затова говоря с Мачадо. Сериозен конфликт.

Луси е тази, която ще проверява телефона. Тя е експертът на КЦК по компютри и технологии и анализира всички улики, свързани с киберпрестъпления. Разбирам какво има предвид Марино и защо е говорил с Мачадо. Представям си как Луси изтрива определена информация от телефона, когато е открила, че е бил на земята до бар „Сай“ в полунощ.

После се е качила на хеликоптера и е докарала Бентън у дома, като е наблюдавала отдалеч какво става с телефона на Гейл. Предполагам, че когато е научила, че Марино го е намерил на паркинга зад бара, тя бързо е започнала да изтрива информацията и вече вероятно е изличила почти всичко. А Марино я подозира. Сигурен е, че е изтрила информацията, която не иска да бъде видяна от полицията или някой друг.

— Тогава ти предлагам да го предадеш на ФБР — отговарям, а Бентън улавя погледа ми и поклаща глава. — Нека техните лаборатории се оправят.

Бентън ме стряска с енергичното клатене на главата си, с което иска да каже: „Не. В никакъв случай“.

— Ако го направя, ще изгубя контрол — отвръща Марино.

— Звучи, сякаш смяташ, че вече си го изгубил.

По лицето на Бентън разбирам, че не иска да споменавам ФБР повече. Няма да го направя, но не разбирам и съм леко шокирана.

— А и никога няма да узная какво ще открият — добавя Марино. — Не обичат да си играят с другарчетата.

— Ще изгубиш контрол — повтарям и подсилвам съмненията му, като се опитвам да си върна назад думите, които изпълниха Бентън с такива силни чувства.

— А за да съм честен, първо трябва да поговоря с Луси — решава Марино.

Не и преди аз да поговоря с нея.

Приближавам се до Бентън и се споглеждаме. Усещам, че е ядосан и ще направи нещо по въпроса.

— Може би има обяснение, а? — подхвърля Марино със съзаклятнически тон. — Щеше да ми кажеш, ако знаеше, нали?

— Внимавай там навън. Има много хлъзгава кал и ръждясал метал. Ние сме от другата страна на тунела.

— Добре, не можеш да говориш. Но в момента хич не се нуждая точно от това. Проблем с нея, а и ти, и аз я знаем каква е. Ама хич не се нуждая от това — заявява Марино. — А още няма и месец, откак съм на работа.

— Не окуражавай Марино да предаде телефона на ФБР — решително ми нарежда Бентън, сякаш самият той не е от служителите на Бюрото.

— Вече го направих и ти ме чу. Имаше логика в предложението ми.

— Не, няма.

— Какво, по дяволите, става?

— Не го предлагай отново.

— Няма, щом така искаш.

— Говоря сериозно, Кей. Дявол да го вземе, не искам Гранби да узнае за телефона. Надявам се Марино да спре да дрънка толкова много. Няма представа с кого си има работа.

Споглеждаме се, докато чакаме близо до отпечатъците от крака до калните релси. Ядреният, реактор на МИТ е пред нас, нещо, което прилича на огромен бял резервоар за гориво с висок тухлен комин, боядисан в червено. От седмици Бентън говори за проблеми с доверието и сега всичко излиза наяве. Има си не само лични спорове, но нещо определено не е наред и реакцията му ме притеснява.