Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дом [bg]
Дом [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дом [bg]

Электронная книга - «Дом [bg]». Краткое содержание книги:

Майрън Болитар е щастлив. След толкова години той е преоткрил любовта в прегръдките на годеницата си и не иска нищо друго, освен да прекарва колкото може повече време в тях. Но тогава му се обажда старият му приятел Уин. От Лондон. Където току-що е убил трима души с прав бръснач. С новината, че е видял с очите си едно момче, изчезнало без следа преди десет години. Двамата нямат друг избор, освен отново да се впуснат в разследване — което скоро се превръща в истинско преследване на улики, заподозрени и следи на два континента едновременно. Но нито прагматичният ум и доброто сърце на Майрън, нито гениалните способности и неограничените възможности на Уин могат да ги подготвят за онова, което ги очаква накрая. Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа — „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати — класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“. Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация — едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година. Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво. Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър). Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 119
Перейти на страницу:

— Защото имаш богат татко, който ти дава много парички?

— Не. Защото винаги хапя до кокал. Защото съм победител.

Всеки път става така. Подкачиш ли мъж, който постоянно говори за това какъв е победител или как всичко е постигнал сам, или как е започнал от нулата, в крайна сметка пред теб винаги ще се разкрие едно малко момче, на което всичко му е било осигурено още от люлката. Сякаш всички имат нужда по някакъв начин да оправдаят безумния си късмет. Нещо от сорта на: Невъзможно е да имам всичко това само защото съм късметлия — значи, трябва да съм специален.

— Искам от теб да проявиш благоразумие, Том.

— Това ли дойде да ми кажеш?

— Да.

— Не, благодаря. Победата ми е в кърпа вързана. И ти — каза той, като посочи Майрън — си доказателство за това. Започнала е да се отчайва. Кажи й да ме целуне отзад.

— Вече ти казах: Есперанца не знае, че съм тук. Просто мисля, че трябва да постъпиш почтено.

— Заради нея?

— Заради нея. Заради Хектор. И заради теб.

— Заради мен?

— Мисля, че така би било най-добре.

— Честно казано, изобщо не ми дреме какво мислиш ти. Прибирай се вкъщи, Майрън.

Майрън кимна.

— Това и ще направя.

Том зачака. Майрън понечи да пресече улицата, но спря и се завъртя на пета, като с всички сили се постара да уподоби характерния жест на инспектор Коломбо.

— А, само още едно нещо.

— Какво?

Майрън се опита да сдържи усмивката си.

— Срещнах се с Уин.

Улицата притихна. Дори музиката, която кънтеше от нощния клуб, сякаш започна да се чува по-слабо отпреди.

— Лъжеш.

— Не, Том, не лъжа. Той ще се върне у дома. И когато го направи, несъмнено ще иска да те посети.

Том се вцепени. Джери най-сетне загуби контрол над себе си и повърна по възможно най-шумния начин, както си беше на задната седалка. Прозорците на колата се разтресоха. Том отново не помръдна.

Майрън най-сетне позволи на усмивката да се появи на лицето му, докато махаше за сбогом.

— Пожелавам ти страхотна вечер.

Глава 18

Беше светла, ясна сутрин в Ню Джързи.

Върху металните подпори на моста „Трентън“ с огромни неонови букви беше изписан следният девиз: „ТРЕНТЪН ПРАВИ, СВЕТЪТ ВЗИМА“. Буквите бяха поставени през 1935 година и може би тогава, като се вземат предвид многобройните заводи, които безспирно са произвеждали линолеум, керамика и други промишлени изделия, в това твърдение е имало известна доза истина. Не и сега. Трентън е столицата на Ню Джързи, седалище на щатските правителствени органи, и съответно е гъмжило на политици и техните скандални истории — а това означаваше, че в целия град имаше толкова истина, колкото и в думите на моста, по който преминава човек, за да влезе в него.

И все пак Майрън обичаше този щат и всеки, който има поне малко разум в главата си, може да стигне до извода, че корупцията във властта далеч не е измислена в Ню Джързи. Политическите скандали тук наистина бяха малко по-цветисти, но така беше и с всичко останало. Ню Джързи трудно може да се опише с една дума, защото в този щат има от всичко по много. Нагоре и на север се намираха предградията на Ню Йорк. На югозапад бяха предградията на Филаделфия. Тези два големи града пренасочваха ресурсите и вниманието, отредени за собствените градоустройствени планове на Ню Джързи, и оставяха Нюарк и Кемдън да се опитат да изсмучат малко живителни сили от населението подобно на пенсионери с кислородни бутилки, заседнали в някое казино в Атлантик Сити. Покрайнините бяха тучни и зелени. Градовете бяха мизерни и бетонни. И така нататък.

И все пак имаше нещо странно. Всеки, който живее на четиридесет минути с кола от Чикаго или Лос Анджелис, или Хюстън, неизменно казва за себе си, че е от въпросния град. Но дори да живееш само на три километра от Ню Йорк, пак би казал, че си от Ню Джързи. Майрън беше израснал на половин час път с кола от Ню Йорк и на около осем километра от Нюарк. Но никога не казваше, че е от някой от тези два града. Е, веднъж каза, че е от Нюарк, но само защото искаше да кандидатства за стипендия.

Събереш ли всичко това на едно място — красотата, разрухата, модерните градове, комплексите за малоценност, кича и класата — ще получиш неописуемата атмосфера на великия щат Ню Джързи. Но по-добре я потърси в гласа на Синатра, в гневните монолози на Тони Сопрано, в някоя песен на Спрингстийн. Заслушай се. Ще я чуеш.

Майрън остана леко разочарован, когато видя, че Нийл Хюбър изглежда точно като типичен политик от Ню Джързи. Пръстите на ръцете му бяха дебели като наденички и на кутрето на дясната си ръка носеше златен пръстен. Костюмът му беше на райета, а вратовръзката му лъщеше така, сякаш някой я беше напръскал с плажно олио. Яката на ризата му беше твърде впита и когато се усмихваше, Нийл Хюбър приличаше на баракуда.

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 119
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)