Родова книга

По-нататък процесът бил естествен: князете помежду си за величие започнали да се бият, увличайки съседите в междуособици.

По-късно историци ще напишат, че се намерили велики князе, които княжествата раздробени на Русия в могъща държава са обединили. Помисли сам, Владимир, дали това така е? И за какво обединение говорят историците? В действителност е просто всичко. Един княз е могъл да покори или да убие другите. Но хора да обедини може единствено културата и начинът на живот.

Границите установени винаги са свидетелство за разделение. Когато се е образувала държава, основана не на култура или начин на живот, а на изкуствено величие на хора, един или няколко, и силата на армиите им, възникват няколко проблема едновременно: как да се запазят границите и при възможност да се разширят и оттам въникнала необходимост и от голяма армия.

Сам човек не може да управлява голяма държава — чиновници и писари се появили и се размножили и тъй до сегашните години те стават повече с всеки изминал ден. Князете, чиновниците, писарите, търговците и цялата прислуга — това е категория от хора, откъсната от сътворението с Бога. Сега тяхното предназначение е — на изкуствения свят сътворение. У тях е загубена способността да възприемат истинна реалността и те са почва за окултизъм.

Едва преди хиляда години все още се е смятала Рус за езическа страна. Езичеството още малко съхранило културата Ведическа Божествена. С появата на князе и многобройни княжества отделни, дребни, после и големи, се появила нужда и от по-голяма сила от тази на армията. Сила способна да създаде типа човек, склонен към подчинение безропотно.

Пратениците на жреца и тук дошли на помощ на князете и им предложили подходяща религия.

Първо сам на себе си задай въпрос логичен. Ако езичниците, както ги обвиняват, някого в жертва са принасяли на Бога, то защо, дори слухът на жертвоприношения е възмущавал и разумът и чувствата им? Не е ли по-логично да приветстват подобно нещо и усърдно да се стремят да го повтарят? Но народът бил възмутен, защо? Разбира се, че затова, че даже помислите на езичниците не приемали жертвоприношенията на животни, още по-малко на хора.

Ето защо и досега никой не може да посочи нито един източник, гласящ за това, че имало е жертвоприношения на хора в Рус езическа. Само летописците на христианството говорят за това. Но те не са живеели в езическата Рус. Дори не знаели езика на езическа Русия. И къде са изворите и ръкописите на таз езическа Русия? Част от тях скрита е, а част — унищожена в огньове както в Рим. Какво опасно имало е в тези свитъци? И какво те са гласили? И без да ги чете днес всеки може за това да се досети. Те биха разкрили лъжата в обвиненията към езичеството. Да предадат биха могли и знанията на ведизма. Цялата работа е в това, че хората в езическа Русия не само не познавали кървавите жертвоприношения. Те изобщо месо не са ядели. И да помислят за това не са могли. С животните езичниците са дружили. А жедневното им хранене било разнообразно, но се състояло само от растителни храни. Кой може да покаже поне една рецепта от руската древна кухня, където се е включвало месо? Никой!