Родова книга

В село едно живели два съседа. Дружили си семейно, работели с наслада на своята земя. През пролетта цъфтели градините на двата участъка, и горичка малка израствала на всеки от тях. Във всяко от семействата родил се син. Когато синовете на двамата приятели-съседи пораснали, веднъж двете семейства се събрали заедно на празнична маса и твърдо приели решение — на синовете си да оставят всичко за управление.

— Какво да се сее и кога, нека нашите синове сега решават. А ние с тебе, приятелю мой, нито с поглед, нито с намеци няма да пречим на своите синове., — казал единият.

— Съгласен съм, — другият отговорил, — нека нашите синове, ако поискат и къщите по своему да променят. Сами да си избират дрехите, необходимите животни и покъщнина — сами да решават.

— Добре, — отговорил му вторият, — нека да станат нашите синове самостоятелни. И да си изберат сами невести достойни. За синовете наши, приятелю, ще идем невести заедно да търсим.

Така решили твърдо съседите-приятели. Тяхното начинание жените им поддържали, и семействата заживяли под управлението на порасналите синове. Но оттогава започнал да се различава животът на двете семейства.

В едното от тях синът станал деен, със всички се съобразявал, и затова започнали да го наричат в селото — първи. В другото семейство — синът замислен бил, и бавен струвал на всички обкръжаващи, и втори почнали да го наричат. Първият отсякъл и закарал на пазара, младата горичка, посадена от баща му. Купил си лек автомобил наместо коня и малък трактор. Смятал се за предприемчив синът на първия съсед. Определил предприемачът, че в града ще скочи рязко на чесъна цената, и не сгрешил в това. Изтръгнал всички насаждения от своята земя, засял полето с чесън. Бащата и майката, дума веднъж дали, стараели се да помагат във всичко на сина си. Семейството продало чесъна с голяма печалба.От съвременни материали започнали къща да строят огромна, строители наели. А синът предприемач не спирал, от сутрин до вечер все смятал, с какво по-изгодно през пролетта да засее земята. И пресметнал до края на зимата, че най-изгодно е през пролетта лук да засее. И пак изгодно продал той своя урожай, купил си автомобил, който се смятал за луксозен.

Веднъж се срещнали на полски път на двамата съседи синовете. Единият пътувал в автомобил, а другият скаруца, запрегната с кобилка. Спрял своя автомобил успешният предприемач. Между съседите се състоял следния разговор:

— Гледай съседе, пътувам аз в луксозен автомобил, а ти както преди се движиш с каруща. Аз строя голяма къща, а ти — в старата бащина живееш. Нашите бащи и майки винаги са дружили, аз също по съседски бих могъл да ти помогна, ако искаш, ще ти подскажа, с какво е най-изгодно да се засее полето.

— Благодаря ти за желанието ти да направиш услуга — вторият съсед отговорил от каруцата, — но аз ценя единствено на мислите си свободата.