Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
— Изгреви немалко татко аз в мечти съм прекарала. — тихо девата млада казала, — мога и сега да дам отговор.
— Тогава говори, всички те чакаме с нетърпение.
Красавицата отговорила на сватовете така:
— Благодаря на вас бащи, за цялото внимание. На синовете ваши благодаря за желанието да съединят живота си с моя. Прекрасни синове отгледали сте вие бащи и труден би могъл да бъде избора, кому от тях съдбата си да връча. Но искам аз деца да родя и децата ми да са щастливи. В доволство да живеят, в любов и в свобода, и затова този от вас, който е по-богат обикнала съм
Бащата на предприемача станал гордо. Другият баща седял с наведени очи. А девата се доближила до втория баща, и колене прегънала пред него, и казала с наведени ресници:
— С вашия син аз искам да живея.
Станал от мястото си и страрейшината, искал да види дъщеря си той в дома, който се смятал в селото най-богат, и затова със строгост казал:
— Ти каза правилни слова, дъще моя, и твоята разсъдителност зарадва бащиното ми сърце. Но не към най-богатия отиде ти и на колене застана. Най-богат тук е другият. Това е той.
И с ръка показал старейшината бащата на предприемача и добавил:
— Техният син построи просторна къща. Машина, трактор и пари има при тях.
Девата се доближила до баща си и отговорила на строгите, учудени слова:
— Разбира се си прав ти, татенце. Но аз говорех за децата. Каква печалба биха те имали от всичко туй което изброи? Ще се счупи тракторът докато те растат. Колата ще ръждяса, а къщата ще овехтее.
— Така да е, за верни ще приема твоите думи. Но децата пари ще имат много и ще си купят и нов трактор и кола и нови дрехи.
— И колко «много» бих искала да знам?.
Бащата на предприемача погладил гордо брадата и мустаците си, и важно тежко отговорил:
— Толкова много пари има моят син, че би могъл да купи три стопанства като нашето ако се наложи, наведнъж. А коне, като на съседа, не два, а цял табун можем да имаме.
Смирено спуснала ресници девата и казала:
— Аз щастие на вас и на сина ви пожелавам. Но няма на Земята такива пари, които да купят градината бащина, където клончето всяко се стреми с любов, само към този който го е отгледал. И не можеш да купиш с пари преданноста на кончето, което още като жребче е играло с детето. Имението ваше произвежда пари, имението на любимия ми — любов и доволство.
Жрецът променял тактиката
В хилядолетната война променял тактиката жрецът не веднъж — все безуспешно.Рус все така се смеела над опитите на окултизма. Народът наричал онези проповедници недъгави. Тогава за недъг се считало не физическото осакатяване, а окултизма. Жалели хората от Рус недъгавите проповедници, хранели ги и покрив им предоставяли, но речите им на сериозно не приемали.
След четиридесет столетия жрецът осъзнал — няма да може да победи тази ведическа страна. Той точно определил в какво е силата необикновена на ведизма.
Ведизмът здраво се базирал на Божествена култура. Божествен бил на всички и начинът на живот. Всяко семейство на Любовта пространство сътворявало в имението си, чувствало целоста на природата, а значи и на всичко, което е било създадено от Бог.
Фактически във ведизма чрез природата хората с Бога разговаряли. На Него не се кланяли, а се стремяли да Го разбират и обичат, както обичат синове и дъщери родителите свои.
И жрецът план сътворил, способен да прекъсне Божествения диалог. За това било необходимо да се отделят хората от техните имения, и от градините Божествени, от творчеството им съвместно с Бог. Цялата територия където ведите живеели — да се раздели на държави и културата им да се унищожи.
Из Рус плъзнали други проповедници. Различни действията им били. Сега търсели те хора, в които гордостта и самолюбието, макар и мъничко над другите енергии на чувствата преобладавали. Намирайки такъв човек те се стараели у него да развиват гордостта. А действали така:
Ти си представи, как идва група от благообразни старци в дом, където щастливо семейство живее. Но не се опитват както преди да проповядват и да ги учат как да живеят. Напротив, те се прекланят веднага пред главата на семейството, поднасят чудни дарове и му говорят: «В страна далечна ние изкачихме планина. От нея няма по-висока по цялата Земя. Когато на върха от облаците е по-висок, ние стояхме, от небесата глас яви ни се за тебе. И беше казано, че на Земята от всички най-мъдър си ти. Единствен си избран, за нас е чест не тебе да се поклоним и с дарове да те дарим, да чуем мъдрата ти реч».