Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
— Отговори ни, защо стана така, че плодове червиви раждат градините ни? И защо не всяка година израстват зеленчуци? Защо се карата помежду си, и се бият и спорят хората, но да си изберат вярата най-добра не могат никак? Кажи ни в кой от храмовете, за теб построени, живееш ти?
Не отговарял на въпросите им дълго Бог. Когато все пак зазвучал в пространството гласът му, не весел бил, а изморен. Дал отговор Бог на събралите се хора:
— Мои синове и дъщери, във вашите къщи, с градини обградени сега запуснато е всичко защото не мога сам аз всичко да успея. Така с мечтата изначално е замислено, че само с вас съвместно аз мога да творя прекрасното. Но вие се отвърнахте отчасти от своите градини-домове.Сам не успявам да творя, творението трябва да е съвместно. Искам още на всички вас да кажа: любовта и свободата на избор са във вас самите, аз съм готов да следвам вашите мечти. Ни вие ми отговорете, мили мои синове и дъщери, в кой от храмовете трябва аз да се заселя? Пред мен сте равни всички вие, така че къде трябва да се намирам, за да не остане някой от вас обиден? Щом този въпрос решите, в кой храм да се намирам, аз ще последвам вашата колективна воля.
Така Бог отговорил на всички и замълчал. А хората от селището, което някога било прекрасно, и до днес все спора продължават. А в домовете им — запуснатост и тлен. Наоколо са все по-високи храмовете, а спорът — по-остър.
— Е,Анастасия, някаква нереална приказна притча ми разказа. Някак много глупави са били хората от онова селище. Нима не им е било ясно, че Бог заедно с всеки иска за градините им да се грижи? Освен това ти казваш, че глупавите хора от селището все още спорят. А къде е това селище, в коя страна? Можеш ли да ми кажеш?
— Мога.
— Ами кажи.
— Владимир, ти и хора от различни страни, в това селище живеете.
— Така ли?… Ама наистина сме ние! Разбира се, че ние. Както и преди, коя е вяра по-добра, все спорим. А в градините — червиви плодове!
Отишли четирима братя до едно хълмче да почетата паметта на починалият преди много години свой баща. Поискали братята да узнаят — в рая или ада се намира баща им. Пожелали те всичките едновременно, душата на баща им пред тях да се яви и да разкаже, как живее в другия свят.
И се явил пред братята в чудно сияние образът на баща им. Учудули се братята и се въхитили на чудното видение. А когато дошли на себе си, попитали: «Кажи наш татко, душата твоя в рая ли пребивава?»
«Да, синове мои, — отговорил им баща им, — в чудесен рай се наслаждава душата моя».
«Кажи ни татко, — започнали да питат по-нататък братята, — къде ще попаднат нашите души след смъртта на плътта ни?»
Всекиму от братята бащата свой въпрос задал: «Кажете синове мои, как самите вие своите земни деяния оценявате?»
На баща си по ред отговаряли братята. Най-големия син казал:
«Аз станах велик военначалник, татко. От врагове защитавах земята ни родна и не стъпи на нея вражески крак, а бедни и слаби не съм обиждал никога, стараех се и воините свои да опазвам, Бог почитах винаги, затова се и надявам да попадна в рая».
Вторият син отговорил на баща си: «Аз станах известен проповедник; за доброто проповядвах пред хората, учих ги да почитат Бога. Постигнах върхове сред себеподобните си и високи звания, затова се и надявам да попадна в рая».
Третият син отговорил на баща си: «Аз станах известен учен. От мен са измислени множество приспособления, които облекчават човешкия живот. От мен са построени…
липсва текст???
…най-младият, подмладен, на своето детенце обяснява нещо. Жена му красавица край него нещо шета. Удивили се братята и попитали баща си: „Нашият малък брат както преди е в своята градина земна, а не в райска, като нас, в какво той провинил се е пред Бога? Защо не умира плътта на нашия най-малък брат? Не едно столетие по земното летоброене е изминало, а ние го виждаме все така млад. Нима Бог променил е редът във вселената?“ Бащата отговорил на тримата си синове: Не е сменил Бог вселенския ред, сътворен изначално с хармония велика и вдъхновена любов. Умирала е плътта на вашия брат и то нееднократно. Но най-доброто място за душата в райската градина е това, което със собствени ръце и душа е сътворено. Както за майката и за бащата любящи, винаги остава най-прекрасно сътвореното от тях дете. Следвайки реда божествен, душата на най-младия ви брат е трябвало в градина райска да попадне, а когато е на земята райската градина, то се въплъщава веднага в ново тяло и душата, в градината земна, която й е мила».