Чисто удоволствие
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чисто удоволствие». Краткое содержание книги:
Съблече се на светлината само на една свещ и се вмъкна в леглото само по бельо, твърде уморена да облече скромната нощница. Зората бе на едно издихание от мрака на нощта и тя се опита да поспи. Мислите й се връщаха към пъкления план на Роджър. Този път успя да се измъкне, но дали щеше да успее и следващия? Щеше ли той да я остави на мира или това, което знаеше за него, бе твърде опасно, за да я забрави? Най-добре беше да напусне Лондон, но нямаше откъде да намери пари за пътя до Ирландия. Тя все още обмисляше възможностите, когато Джак се втурна в стаята.
— Къде беше, по дяволите? — гласът му прозвуча рязко. Лицето му бе сурово и безизразно като камък, беше скръстил ръце пред гърдите си. Мойра го погледна Очите му бяха потъмнели и смъртоносни и изражението му подсказваше, че знае за нейното излизане. Да благодари на Бога, че не знаеше къде или с кого е била
Тя нямаше сили да го погледне в очите. От представата за него като участник в зловещите ритуали на мъже като Роджър Мейхю й прилошава.
— Какво правиш вкъщи? Мислех, че ти и лейди Виктория…
Джак приближи и се надвеси над нея.
— Сгрешила си. Ако искаше мъж в леглото си, защо не повика мен? Защо друг, за Бога? Проклятие, Мойра не знам какво да мисля за теб. Ти продължаваш да ме объркваш. Докато не бяхме заедно в леглото, ти бе съвсем невинна? Да не съм създал уличница?
Въпреки че вътрешно кипеше от гняв, тя упорито запази мълчание, което още повече вбеси Джак.
— Мислех, че те познавам, но съм грешил. Може и да си била невинна, когато спах с теб, но сърцето ти е на уличница.
— И аз мислех, че те познавам — тросна му се Мойра.
— Може би нямаше да търсиш друг мъж, ако бях следвал инстинкта си и бях те любил тази нощ. Но ако това, което искаш, е мъж, с радост ще изпълня желанието ти. Знаеш, че нямам оплаквания в това отношение.
Джак усещаше, че се оставя на гнева да вземе връх, но не можеше да се овладее. Твърде силно болеше мисълта за Мойра с друг мъж. Искаше да я накара да си плати за това, да я накаже, че го е отхвърлила. Той свали сакото си и го захвърли, с ризата направи същото.
— Какво правиш?
Джак я изгледа мрачно и изпепеляващо. Кожата й настръхна и сякаш отесня за тялото й.
— Ще те любя. Щом може да си с други, можеш да приемеш и мен.
— Не ме докосвай!
Мойра загуби дъх, когато видя как Джак изхлузи панталона си и го свали заедно с обувките и чорапите си. Суровото непреклонно изражение на лицето му бе далеч от омиротворително. Но тя не гледаше лицето му. Погледът й се плъзна по-надолу. Той бе изпънат като струна, тялото му стегнато и непреклонно, всеки мускул бе напрегнат от бликащо желание.
Той й се усмихна присмехулно, но очите му останаха сериозни. Тя потрепера и опита да погледне встрани, но не успя да си наложи.
— Твоят любовник по-надарен ли е от мен?
Арогантността му взриви ирландския й темперамент:
— Проклет негодник! Мисли каквото искаш, но аз нямам любовник Ти си единственият. Ако знаех какво представляваш и на какви мерзости си способен, щях да напусна този дом, преди да ме обезчестиш.
— Представа нямам за какво говориш — той не подозираше, че тя има предвид клуб Хелфайър, докато се навеждаше над нея и грубо я придърпа под пулсиращото си тяло, твърде възбуден, за да осмисли думите й. — А и не бих повярвал на нито една твоя дума.
Мойра замръзна и се опита да му избяга, но трудно можеше да се противопостави на силата, с която я прикова към леглото.
— Искаш ли да ми обясниш какво става? — гласът му бе измамно спокоен, което трябваше да й подскаже да бъде нащрек.
— Не.
Грабна реверите на тънката шемизета и я раздра на две, като откри щедрите извивки на тялото й.
— Кой беше мъжът тази нощ? — той помилва гърдата й и нежелани горещи вълни заприиждаха от допира му.
Тя стисна устни. Чувстваше, че вече й е чужд. А изобщо познавала ли го е някога?
— Ти си красива жена, Мойра. Всеки мъж би те пожелал.
Ако не бе чула за участието му в клуба, би била очарована от думите му. Измъчваше я, че бе толкова загрижена да не развали шансовете на Джак за успешен брак по сметка, когато е трябвало да се притеснява за себе си и за плановете му, свързани с нея. Дали Джак и лорд Пърси Ренфрю не планираха да я предоставят на милостта на поклонниците на Сатаната?
— Не бях с човек, когото познаваш.
— И очакваш да ти повярвам?
Сякаш получил просветление, Джак осъзна, че иска да бъде единственият мъж в живота на Мойра. За първи път съжали, че не е роден сред разкош и богатство. Не го бе грижа за титлата, но богатството щеше да му позволи да се ожени за избраницата на сърцето си, а не за някоя като Виктория. Тя не изрази никакво желание да го дари с наследник и без съмнение щеше да му изневерява, щом бракът им поизстине. Нито пък той можеше да обещае вярност към съпруга, която не обичаше.