Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Може да го прецедя — каза Хауърд Рингбаум на жена си.
Докато казваше това, едно парче назъбено стъкло проби торбичката и струйка чисто шотландско се изля върху велурената му обувка.
— По дяволите! — каза той отново.
— О, Хауърд!
— Какво всъщност правим на това място? — изръмжа той. — Нали каза, че оттук се излиза.
— Не, Хауърд, ти каза, че оттук се излиза. Аз само се съгласих.
— Заминаха ли вече? — тихо каза професор Зап.
— Заминават си — каза Черил. Забелязвайки, че пасажерите на опашката зад професор Зап стават неспокойни, тя побърза да приключи с него. — Ето ви бордовата карта, професор Зап, бъдете в залата за заминаване половин час преди полета. Багажът ще ви чака в Милано. Приятно пътуване.
Ето как около час по-късно Морис Зап се озова седнал непосредствено до Фулвия Моргана в самолет „Трайдънт“ на Британските авиолинии на път за Милано. Не след дълго те откриха, че и двамата са научни работници. Още докато самолетът се придвижваше към пистата, Морис беше поставил в скута си книгата на Филип Суолоу за Хазлит, а Фулвия Моргана — своята с есетата на Алтюсе. Всеки тайничко хвърли едно око на четивото на другия. Това свърши работата на масонско ръкуване. Погледите им се срещнаха.
— Морис Зап от щата Юфория — протегна той ръка.
— А, да, слушала съм ваш доклад. Миналия декември, в Ню Йорк.
— На конференцията ли? Значи не се занимавате с философия, така ли? — кимна той към „Ленин и философията“.
— Не, моята област е културологията. Приятно ми е, Фулвия Моргана от Падуа. В Европа критиците много се интересуват от марксизма. В Америка не толкова.
— Струва ми се, че ние в Америка винаги сме предпочитали Фройд пред Маркс, Фулвия.
— Фулвия Моргана, моля.
Морис бързо прегледа картотеката от имена, която съхраняваше в паметта си. Той смътно си спомни, че е виждал това име върху заглавните страници на различни престижни списания по литературна теория.
Фулвия Моргана каза:
— Току-що се връщам от Чикаго. В момента там всички четат Дерида. Америка е полудяла по деконструкционизма. Защо е така?
— Как да ви кажа, аз самият съм нещо като деконструкционалист. Има нещо вълнуващо в него — последната интелектуална тръпка. Като да режеш клона, на който седиш.
— Именно! Това е така нарцистично. Така безнадеждно.
— На каква тема беше вашата конференция?
— Наричаше се „Кризата на знака“.
— О, да, бях поканен, но не можах да отида. Как мина?
Фулвия Моргана сви рамене под кафявото си кадифено сако.
— Както обикновено. Голям брой отегчителни доклади. Няколко интересни партита.
— Кои участваха?
— О, кои ли не. Групата на йейлската школа по херменевтика. Хората на Джоунс и Хопкинс, които работят върху проблема на читателската реакция. Местните чикагски аристотелианци, естествено. И Артър Кингфишер беше там.
— Наистина ли? Трябва да е доста стар вече.
— Той изнесе приветствената реч първата вечер.
— Какво впечатление направи?
— Ужасно. Всички очакваха да видят какво отношение има към деконструкционализма. Дали е за или против? Дали ще доведе ранните си структуралистични произведения до логичния им край или ще се върне към защита на традиционните школи? — Фулвия Моргана говореше, сякаш цитира някакъв отзив за конференцията, който вече е написала.
— Позволете ми да се опитам да отгатна — каза Морис.
— Само ще си загубите времето — каза Фулвия Моргана, докато разкопчаваше предпазния си колан и приглаждаше над колената кадифените си голф-панталони. Самолетът беше излетял по време на техния разговор, без Морис да забележи. — Той каза: „От една страна това, от друга страна — онова“. Нищо конкретно. Дрънкаше глупости и постоянно се отклоняваше от темата. Повтаряше неща, които е казвал преди двайсет-трийсет години, и то по-добре от сега. Направо се изложи, според мен. Въпреки това, станаха на крака да го аплодират.
— Е, да, той е велик. Поне беше велик. Кралят на литературните теоретици. Смятам, че за много хора той беше въплъщение на истинския професионалист в академичната литературна наука.
— В такъв случай трябва да кажа, че тази наука е в много нездраво състояние — каза Фулвия. — Какво четете, книга за Хазлит ли?
— Тя е от един мой британски приятел — каза Морис. — Даде ми я вчера. Не е точно в кръга на обичайните ми предпочитания.
Прииска му се час по-скоро да се освободи от книгата на Филип, написана върху чудата, старомодна тема, и то по най-банален начин.
Фулвия Моргана се наведе към нея и се взря в името на обложката.