Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
— Човек зад борда — обяви Бърди и Натаниъл му изсъска раздразнено.
Холт спря на прага и изруга цветисто.
— Какво, по дяволите, се е случило тук? — В следващия момент клекна до Натаниъл и му помогна да се изправи.
— Някакви двама. — Прекалено слаб и немощен, за да се засрами, Натаниъл се облегна на Холт. Стана му ясно, че се нуждае от нещо повече от аспирин.
— Да не би да си се върнал и да си ги заварил, когато са обирали къщата?
— Не. Отбиха се, за да ме смелят на кайма.
— По всичко личи, че добре са си свършили работата. — Холт изчака Натаниъл да си поеме дъх и да запази равновесие. — А случайно споменаха ли защо?
— Да. — Той размърда болезнено челюстта си и пред очите му се появиха кръгове. — Било им е платено. С комплименти от Дюмонт.
Холт отново изруга. Приятелят му бе пребит, изранен, потънал в кръв, а дрехите разкъсани. По всичко личеше, че бе закъснял и можеше само да позакърпи нещата.
— Добре ли ги видя?
— Да, достатъчно добре. Изритах ги да си вървят в Бостън с едно небрежно съобщение за Дюмонт.
Холт наполовина носеше Натаниъл към вратата, ала спря и отново го огледа.
— Искаш да кажеш, че си в този вид, но все пак си ги победил? — Натаниъл изръмжа. — Трябваше и сам да се сетя. — Това поразвесели Холт. — Сега обаче трябва да те закарам в болницата.
— Не. — Нямаше намерение да достави подобно удоволствие на Дюмонт. — Копелето гадно им е обещал бонус, ако ме вкарат в болница.
— Значи това отпада — отвърна Холт, веднага влязъл в положението на приятеля си. — Тогава ни трябва само лекар.
— Не е чак толкова зле. Нямам нищо счупено. — Той опипа нетърпимо болезнените ребра. — Според мен няма. Трябва ми само малко лед.
— Да бе, как ли пък не. — Въпреки всичко Холт бе мъж и добре разбираше нежеланието на Нейт да го преглежда лекар. — Значи остава следващата спирка. — Той внимателно настани Натаниъл в колата. — Внимателно, войнико.
— И да искам, не мога иначе.
С щракване на пръсти Холт посочи на Доги колата.
— Чакай само минутка да звънна на Сузана и да й кажа какво става.
— И да нахраниш птицата.
Натаниъл бе някъде на границата между болката и състояние на пълно изтръпване, когато Холт се върна.
— Ти как разбра да дойдеш?
— Кучето ти. — Холт запали колата и подкара възможно най-внимателно. — Направи се на Ласи.
— А стига, бе! — Впечатленият Нейт се опита да се пресегна назад, за да погали Доги по главата. — Страхотно куче, а?
— Това му е в кръвта.
Натаниъл се понадигна, за да опипа лицето си с ръце.
— Къде отиваме?
— Че къде може да бъде? — Холт се бе отправил към Кулите.
Коко изпищя, когато го видя, и притисна и двете си ръце към бузите, щом Натаниъл пристъпи в кухнята на семейството, едната му ръка прехвърлена през подкрепящото рамо на Холт.
— Миличкият ми той! Какво се е случило? Катастрофа ли е станала?
— Натъкнах се на нещо. — Натаниъл се отпусна тежко на един стол. — Коко, заменям всичко, което притежавам, плюс безсмъртната си душа, за един плик с лед.
— Божке… — Побутна Холт настрани и пое обезобразеното лице на Натаниъл в ръце. Освен синините и охлузванията, под едното му око имаше нащърбена рана. Другото бе кръвясало и се подуваше до неузнаваемост. Не й трябваше много време, за да се сети, че това, на което себе натъкнал, са били юмруци. — Не се притеснявай, скъпи, ще се погрижим за теб. Холт, тичай в стаята ми. Ще намериш една опаковка обезболяващи в нощното ми шкафче, които действат като истински балсам, когато някой зъб започне да ме върти.
— Господ да те благослови — успя да изрече Натаниъл. Затвори очи и се заслуша как тя се суети из кухнята. Минути по-късно изсъска и трепна, когато хладен парцал започна да попива под окото му.
— Няма нищо, спокойно — нареждаше Коко. — Знам, чете боли, ала трябва да го почистим, за да не стане някоя инфекция. Ще трябва да мацна малко йод, затова бъди смел.
Той се усмихна, но откри, че това никак не помогна на сцепената му устна.
— Обичам те, Коко.
— И аз те обичам, сладурче.
— Нека да избягаме и да се оженим тайно. Още тази вечер.
В отговор тя нежно постави устни върху челото му.
— Не бива да се биеш, Натаниъл. Така няма да разрешиш нищо.
— Знам.
Задъхана, след като бе тичала, Меган влетя в кухнята.
— Холт каза… Боже Господи! — Тя веднага се втурна към Натаниъл и стисна ранената му ръка толкова силно, че той едва успя да преглътне вика си. По лицето му засъхваше кръв и се надигаха отоци. — Лошо ли си ранен? Трябва да отидем в болница.