Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
Бебето се разсмя от удоволствие и протегна юмруче към косата на Натаниъл.
— Тук съм! — Натаниъл пое Дилия и я вдигна толкова високо, че тя зарита с крачета и изписка. Когато я постави на скута си, установи, че и Меган, и Кевин го наблюдават. Той погъделичка бебето и наведе глава към момчето. — Нали няма проблем, че целунах майка ти?
Меган издаде някакво гъргорене. Кевин веднага забоде поглед в пода.
— Не знам — измрънка той.
— Тя е много красива, нали?
Кевин сви рамене и се изчерви.
— Май да. — Нямаше представа какво би трябвало да изпитва. Много мъже целуваха майка му. Дядо му, Слоун, а след това и Холт, и Трент, и Макс. Само че това беше по-различно. Знаеше го със сигурност. Все пак вече не беше бебе. Стрелна мъжа с поглед и отново забоде очи в пода. — Ти гадже ли ще й ставаш?
— А-а-а… — Натаниъл погледна Меган и по изражението й разбра, че се налага сам да се оправя. — Почти позна. Това притеснява ли те?
Тъй като нещо в стомаха му се преобърна, Кевин отново сви слабичките си рамене.
— Не знам.
След като момчето нямаше намерение да го погледне, Натаниъл прецени, че бе дошло времето той да коленичи до него. Приклекна, все още прегърнал бебето.
— Можеш спокойно да помислиш по този въпрос и да ми кажеш после. Никъде няма да ходя.
— Добре. — Очите на Кевин се вдишаха към майка му и после пак се спряха на Натаниъл. Пристъпи към мъжа и се наведе към ухото му. — А на нея приятно ли и е?
Натаниъл едва сдържа смеха си и отвърна много сериозно.
— Да, много.
Кевин си пое дълбоко дъх.
— Добре, тогава можеш да я целуваш колкото искаш.
— Много ти благодаря. — Той подаде ръка на Кевин и скрепиха разрешението, дадено така щедро от малкия с мъжко ръкостискане, а Кевин се наду като балон от гордост.
— Благодаря ти, че ме изведе днес. — Кевин свали капитанската шапка. — И че ми позволи да я понося.
Натаниъл отново я постави на главата на момчето и смъкна ниско козирката.
— Задръж я.
Очите на момчето се разшириха от учудване и удоволствие.
— Завинаги ли?
— Да.
— У-ха. Благодаря. Много ти благодаря. Виж, мамо, за мен е. Отивам да я покажа на леля Коко.
Той хукна нагоре по стълбите, без да се притеснява, че топурка оглушително. Когато Натаниъл се изправи, Меган присви очи.
— Той какво те попита?
— Мъжка приказка. Жените не ги разбирате тези работи.
— А стига бе! — Преди да успее да му избие от главата подобни обилни мисли, Натаниъл пъхна пръст в колана й и я дръпна към себе си.
— Вече имам разрешение да го направя. — Целуна я страстно, а Дилия се сгуши помежду им.
— Разрешение ли? — попита Меган, когато можеше отново да диша. — Кой ти даде разрешение?
— Твоите мъже. — Той влезе небрежно в хола и остави Дилия в кръга за игра, а тя изписка доволно, щом видя плюшеното си мече. — Изключвам баща ти, защото него го няма.
— Моите мъже ли? Говориш за Кевин и Слоун. — Меган осъзна за какво става въпрос и се отпусна на страничната облегалка на един стол. — Ти си говорил със Слоун за това…
— Щяхме да се сбием по този въпрос, ала не се стигна чак дотам. — Съвсем като у дома си, Натаниъл приближи една от малките масички и си сипа уиски от декантера. — Изяснихме си всичко.
— Браво. Браво и на двама ви с брат ми. Сигурно дори не сте се сетили, че аз също може да имам някакво мнение по този въпрос.
— Дори не стана въпрос. Той беше ядосан, че си прекарала нощта с мен.
— Това не му влиза в работата — каза напрегнато Меган.
— Може и да е така, а може и да не е така. Това вече е минало. Няма за какво да се дразниш.
— Не се дразня. Ядосвам се, че сам, без мен, си решил да даваш обяснения за отношенията ни пред семейството ми. — Освен това я бе притеснил и погледа на обожание в очите на Кевин.
Жени, каза си Натаниъл и изпи уискито на един дъх.
— Или трябваше да дам някакво обяснение на Слоун, или да получа юмрук в лицето.
— Това е пълен абсурд.
— Ти не беше там, сладурче.
— Точно това е. — Тя отметна назад глава. — Не ми е приятно да ми говорят зад гърба. Писнало ми е от това през годините.
Той постави чашата много внимателно.
— Меган, ако смяташ да се въртиш в кръг около Дюмонт, ще ме нервираш.
— Изобщо не правя подобно нещо. Просто ти съобщих един факт.
— А пък аз ти съобщих друг. Казах на брат ти, че съм влюбен в теб и с това нещата приключиха.
— Трябвало е да… — Тя замълча и възкликна шумно, когато осъзна думите му. — Казал си на Слоун, че си влюбен в мен?