Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
— Било е и по-зле.
— Холт каза, че двама мъже са те нападнали.
— Двама? — Ръката на Коко замръзна във въздуха. — Нападнали са те двама? — Нежността изчезна от очите й и те се превърнаха в синя стомана. — Това е пълна гадост. Някой трябва да им обясни какво значи честен бой.
Въпреки устната си, Нейт се ухили.
— Благодаря ти, красавице, вече го сторих.
— Надявам се да си им треснал главите една в друга. — След като изсумтя, Коко отново се зае с лицето му. — Меган, скъпа, направи на Нейт плик с лед за лицето му. Цялото ще се подуе.
Меган я послуша незабавно, разкъсана заради ужасния вид на лицето му, и това, че той дори не я погледна.
— Ето. — Тя постави студения плик до окото му, а Коко продължаваше да почиства разкъсаната кожа на ръката.
— Аз ще го държа. Благодаря. — Пое го от нея и остави на леда да притъпи болката.
— Има дезинфектант в левия шкаф, втората полица — каза Коко.
Меган, готова да заплаче, се обърна веднага, за да го донесе.
Вратата отново се отвори, ала този път нахлу цяла тълпа. Първоначалното чувство за неудобство, обзело Натаниъл, се превърна в смях, докато семейство Калхун го обсипваха с въпроси и изразяваха възмущението си. Завихряха се планове за отмъщение, бяха отхвърляни, докато Натаниъл страдаше от щипането на йода.
— Оставете малко въздух на това момче! — нареди Колийн и разбута племенници и племеннички също като кралица, която минава през тълпата. Огледа Натаниъл. — Добре са те подредили, а?
— Да, госпожо.
Очите й излъчваха мъдрост.
— Дюмонт — прошепна тя толкова тихо, че само той я чу.
Натаниъл се намръщи.
— Познахте от първия път.
Колийн погледна Коко.
— Струва ми се, че си в способни ръце. Трябва да се обадя по телефона. — Тя се усмихна злобно. Колко е хубаво да имаш връзки, каза си, докато потропваше с бастуна. С тяхна помощ щеше да навре Бахстър Дюмонт в миша дупка и да се убеди, че възходящата му кариера ще претърпи окончателен и твърде неприятен крах.
Никой не можеше да си позволява и с пръст да докосне семейството на Колийн Калхун.
Натаниъл остана загледан след Колийн, а след това глътна хапчето, което Коко му подаде. Движението изпрати режеща болка отстрани.
— Хайде да свалим тази риза. — Коко се стараеше да звучи весело и закачливо, докато разрязваше ризата му с кухненската ножица. Мърморенето спря, когато се видя израненото тяло на Натаниъл.
— О! — Очите на Коко се напълниха със сълзи. — Мили Боже!
— Я не лигави момчето. — Холандеца влезе, стиснал две бутилки в ръка. Уиски и мехлем. Щом погледна Натаниъл, стисна зъби толкова силно, че усети болка, но се постара гласът му да прозвучи отново небрежно. — Той да не ти е бебе. Я пийни от това, Капитане.
— Току-що изпи едно хапче — започни Коко.
— Пий — повтори Холандеца.
Натаниъл се намръщи, когато уискито парна сцепената устна. Но пък успя да притъпи много други болки.
— Благодаря.
— Я се виж, бе. — Холандеца изсумтя и натопи парче плат в мехлема. — Оста’ил си им се да те пресоват като градско конте.
— Бяха двама — измърмори Натаниъл.
— И к’во от т’ва. — Холандеца нежно мажеше натъртванията. — Съвсем си се разкиснал, щом не можещ да се оправиш с двама.
— Добре им сритах задниците. — Само за опит младият мъж опипа зъбите си с език. Боляха, наистина, ала поне не се клатеха.
— Добре, че поне това си направил — отвърна другият, без да крие гордостта в гласа си. — Да те ограбят ли се опитаха?
Низаниъл стрелна с поглед Меган.
— Не.
— Ребрата ти са натъртени. — Без да обръща внимание на ругатнята на болния. Холандеца продължи да маже, докато не остана доволен. — Не са и спукани. — Клекна и погледа Натаниъл в очите. — Припадна ли?
— Май да. — Беше болезнено признание — За минута.
— Да ти е замъглен погледът?
— Не, докторе. Вече не.
— Не ми се прави на умник. Колко са тук? — Той вдигна два дебели пръста.
— Осемдесет и седем. — Искаше му се отново да надигне уискито, но Коко го помести.
— Няма да пие повече, след като съм му дала хапче.
— Тия женски си въобразяват, че всичко знаят. — Холандеца обаче я погледна, изпълнен с увереност в компетентността й. — Сега трябва да си легнеш. Една гореща вана и после хладни чаршафи. Искаш ли да те пренеса?
— Не, по дяволите. — Можеше да мине и без подобно унижение. Взе ръката на Коко и я целуна. — Благодаря ти, скъпа. Пак бих го направил, ако съм сигурен, че ти ще си медицинската сестра. — Погледът му се върна към Холт.
— Би ли ме закарал у дома?