Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
Нейт не спря, докато те го обикаляха и замахваха, въпреки че и тримата бяха потънали в кръв и пот. Изви се бързо, за да избегне последвалия ритник към гърлото и сам нанесе удар с опакото на ръката си. Кожата на кокалчетата му се сцепи, но тази болка бе сладка.
С крайчеца на окото си долови някакво движение и се извъртя. Ударът се плъзна по рамото му, а той отвърна с два замаха към чуждото гърло, след които нападателят се срина безмълвно и безпомощно на земята.
— Сега сме само двамата с теб. — Натаниъл избърса кръвта от устата си и прецени противника. — Хайде, ела ми.
Непознатият бе изгубил предимството си и незабавно отстъпи крачка назад. Застанал пред Натаниъл, бе все едно, че се намираше пред разярен вълк с оголени остри зъби. Партньорът му вече бе извън играта, затова мъжът се опита да намери най-краткия път за бягство.
В следващия момент очите му блеснаха.
Метна се напред към една от дъските, които чакаха да бъдат заковани за под на новата тераса. Ухили се, пристъпи отново и замахна с дъската като с бухалка. Натаниъл чу как въздухът изсвистя покрай ухото му, когато се хвърли встрани наляво, ала при следващия замах дъската го уцели в рамото.
Той се сниши и нападна. Инерцията ги запрати през терасата право към входната врата.
— Пожар в трюма! — изкрещя пронизително Бърди. — Всички моряци на палубата! — Той пляскаше трескаво с криле, докато двамата мъже се подмятаха из стаята.
Ниска масичка се пръсна на трески, когато двамата се стовариха отгоре й. В боя им нямаше красота, нямаше нищо приятно в ударите, нанасяни от близко разстояние. Къщата се разтрисаше при всяка счупена мебел и паднала вещ.
Нещо ново се прокрадна сред мириса на пот и кръв. Щом Натаниъл усети прилива на страх у противника, адреналинът му се качи и вля нова сила в свитите юмруци.
Стисна нападателя си за гърлото и притисна с палец гръкляна му. Непознатият се отпусна. Замаха отчаяно с ръце и крака.
— Кой те изпрати? — Натаниъл бе оголил зъби и ръмжеше, докато стискаше мъжа за косата и блъскаше главата му в пола.
— Никой.
Нейт пое въздух през зъбите си и изви ръката му злобно назад.
— Ще я прекърша като съчка. След това ще счупя и другата, за да мога да обърна внимание и на краката ти. Кой те изпрати?
— Никой — повтори мъжът и прописка с изтънял глас, когато Натаниъл усили натиска. — Не му знам името. Не го знам! — Изписка отново, този път почти разплакан. — Някакво конте от Бостън. Плати ни по петстотин, за да ти дадем да се разбереш.
Натаниъл все още извиваше ръката, притиснал коляно към гръбнака на мъжа.
— Опиши го.
— Висок, тъмна коса, поръчков костюм. — Набитият избълва поток ругатни, защото всяко мръдване усилваше болката. — Боже мой, ще ми счупиш ръката.
— Продължавай да говориш и няма да ти счупя нищо повече.
— Хубавец — също като киноартист. Каза да дойдем и да те открием. Щял да плати двойно, ако те натикам е в болница.
— По всичко личи, че няма да има бонус. — Натаниъл му пусна ръката и го вдигна за гърлото. — Слушай ме сега много внимателно какво искам да направиш. Връщаш се в Бостън и казваш на твоя хубостник, че го знам кой е и къде да го намеря. — Докато го влачеше към вратата, Натаниъл не се сдържа и го тресна за последно в касата.
— Кажи му да не си прави излишен труд да се озърта, защото ако реша да го спипам, дори няма да разбере кога и откъде съм се появил. Ясно ли ти е?
— Да, да, ясно.
— А сега прибирай другата отрепка и да те няма. — Партньорът се опитваше да се изправи на длани и колене.
— Изчезвайте!
Нямаше нужда от ново подканяне. Натаниъл притисна ръка към ребрата си, докато ги проследяваше с поглед как куцукат и залитат на излизане.
Едва тогава си позволи да изпъшка и да остави на болката да го завладее. Влезе през разбитата врата вътре в къщата.
— Още не съм започнал да се бия — заяви Бърди.
— Ти пък да не би да си мислиш, че много ми помогна — измърмори Натаниъл. Трябваше му лед, каза си той, цяла опаковка аспирин и една хубава чаша уиски.
Пристъпи крачка напред, спря и изруга, защото погледът му се замъгли и краката му омекнаха. Доги изпълзя от ъгъла, където се бе свил, и заскимтя жално в краката на Нейт.
— Дай ми една минутка — каза той, без да има предвид когото и да било, а стаята застана пол странен ъгъл пред погледа му. — По дяволите — прошепна Нейт и изгуби съзнание.
Доги го близна, опита се да го побутне с нос, след това приседна на задните си крака, прибра опашка и зачака. Само че миризмата на кръв го подтикна към действие. След няколко минути се изправи и излезе някъде.
Натаниъл тъкмо идваше на себе си, когато чу, че някой приближава. Опита се да стане, но сега всички удари, които не бе забелязал по време на боя, си казаха своето. Знаеше, че ако се върнат, щяха да го смачкат, без да им мигне окото.