Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
— Мислиш ли?
— Сигурна съм. Много ли те боли тази сутрин, миличък? Пийни още едно хапче.
— Ще мина само с аспирин.
— И аз така си помислих. — Коко извади от джоба си шише аспирин. — Вземи го със сока.
— Да, госпожо. — Той я послуша и отново се зае с яйцата. — Значи си виждала Меган тази сутрин?
— Някъде призори успях да я убедя да те остави, за да полегне и тя.
Тези думи го накараха да се почувства значително по-добре, отколкото след първите хапки храна.
— Сериозно?
— А само как те гледаше… — Коко го погали по ръката. — Една жена вижда тези неща. Особено когато и тя е влюбена. — Руменината по бузите много й отиваше. — Предполагам, знаеш, че ние двамата с Нилс… Че ние двамата, имаме връзка. — Нейт издаде някакъв неопределен звук. Не би искал образът на двамата заедно да го споходи на тъмно. Коко и Холандеца му бяха по-скъпи от родители и нито едно дете, дори да бе на тридесет и три, не искаше да си представя тази страна от връзката на родителите си. — Изминалите няколко седмици бяха прекрасни. Бракът ми бе чудесен и аз пазя скъпи спомени. След това през годините съм имала приятни, хубави връзки. Само че с Нилс… — Очите й станаха замечтани. — Той ме кара да се чувствам млада и жизнена и почти нежна. Не е само сексът — добави тя и Натаниъл се притесни.
— Оле-ле, Коко. — Той отпи от кафето, защото апетитът му бързо се стопяваше. — Не ми се ще да ми разказваш подробности.
Тя се изкиска, изпълнена с чистосърдечна обич към него.
— Знам колко сте близки с Нилс.
— Да, така е. — Започваше да се чувства като вързан за стола и заради подноса нямаше как да мръдне. — Дълги години сме плавали заедно и той е…
— Той ти е като баща — каза тихо Коко. — Знам. Просто исках да ти кажа, че и аз го обичам. Ние ще се оженим.
— Какво? — Вилицата му издрънча в чинията. — Ще се жените? Ти и Холандеца?
— Да. — Силно притеснена, защото не можеше да прецени дали изражението му изразява ужас, или просто е шокиран, тя заопипва перлената огърлица на врата си. — Надявам се да нямаш нищо против.
— Да имам нещо против? — Не можеше да мисли. Едва сега забеляза неспокойните движения на ръцете й, тона й, притеснението в очите. Нейт отмести стола, превърнат в маса, и се изправи. — Не мога да си представя, че жена от твоята класа би могла да си падне по този стар негодник. Сигурна ли си, че не ти е сипал нещо в супата?
Вече изпълнена с облекчение, Коко се усмихна.
— Дори и да го е направил, на мен ми харесва. Имаме ли благословията ти?
Той пое ръцете й и ги погледна.
— Знаеш ли, откакто се помня, ми се е искало да ми бъдеш майка.
— О! — Очите й се напълниха със сълзи. — Натаниъл!
— Сега, струва ми се, и това ще стане. — Погледна я отново, преди да я целуне първо по едната буза, след това по другата и накрая — по устните. — Да му кажеш да се държи добре с теб, защото иначе ще се разправя с мен.
— Толкова съм щастлива! — Тя се разхлипа и се отпусна в ръцете му. — Толкова съм щастлива, Нейт. А картите не го показаха, че предстои. — Дъхът й пареше, когато притисна мокрото си лице във врата му. — Нито пък чаените листа, нито дори кристалът. То просто се случи.
— Така става с хубавите неща.
— Искам и ти да си щастлив. — Коко се отдръпна и зарови в джоба си, за да открие една от дантелените си кърпички. — Иска ми се да повярваш в това, което е между вас с Меган, и да не позволяваш да ти се изплъзне. Тя има нужда от теб, Нейт. Също и Кевин.
— И аз така й казах. — Той се усмихна, взе кърпичката и сам избърса сълзите й. — Само дето Мег не е готова да го чуе.
— Трябва непрекъснато да й го повтаряш. — Гласът и стана твърд. — Не спирай, докато не се почувства готова. — Ако Меган имаше нужда от допълнително побутване, тя самата щеше да го стори. — Така, така. — Коко приглади косата си, а след това и панталона. — Чакат ме един милион неща за вършене. Искам ти да си почиваш, за да се порадваш после на скарата и зарята.
— Добре съм.
— Имам чувството, че те е прегазил камион. — Тя се приближи до леглото и се зае да изпъне чаршафите и да оправи възглавниците. — Полегни още час-два или пък седни на терасата на слънце. Навън времето е чудесно и ще ти изнесем един удобен шезлонг, а аз после ще мина да те видя.
— Това вече звучи добре. Ще изляза на слънце. — Тъкмо тръгваше към вратата на терасата, когато чу гласове в коридора.
Меган се втурна в стаята.
— Не мога да намеря Кевин — извиха тя. — Никой не го е виждал цялата сутрин.