Деветте принца на Амбър [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деветте принца на Амбър [bg]». Краткое содержание книги:
Ерик беше умен. Макар силата още да живееше в мен, сега тя бе безполезна. Сляп човек не може да се движи сред Сенките.
Брадата ми бе пораснала до гърдите и косата ми беше дълга. В началото непрекъснато бях гладен, но след време апетитът ми се стопи. Понякога ми се завиваше свят, ако се изправех прекалено рязко.
Все още можех да виждам в кошмарите си, ала от това ме болеше дори повече, когато се събуждах.
По-късно, обаче, се почувствах някак чужд на събитията, довели ме дотук. Сякаш те се бяха случили на друг човек. А това също беше вярно.
Много бях отслабнал. Можех да си представя как изглеждам, блед и кльощав. Не успявах дори да заплача, въпреки че на няколко пъти бях изпитвал желание. Нещо не беше наред със слъзните ми канали. Ужасно бе, че човек можеше да бъде докаран дотам.
После един ден откъм вратата се чу слабо подраскване. Не му обърнах внимание.
То се повтори и аз пак не реагирах.
Тогава чух някой да прошепва името ми, с въпросителен тон.
Пресякох килията.
— Да? — отговорих.
— Аз съм, Рейн — каза гласът. — Как се чувстваш?
При този въпрос се разсмях.
— Прекрасно! Тук е направо страхотно! — рекох. — Всяка вечер стек, шампанско и танци с момичета. Господи! Трябва да дойдеш и ти някой път!
— Съжалявам — каза той, — че нищо не мога да направя за теб — и почувствах болката в гласа му.
— Знам — отговорих.
— Бих го направил, ако можех — продължи Рейн.
— И това знам.
— Донесох ти нещо. Заповядай.
Малката вратичка в долния край на вратата леко изскърца, когато на няколко пъти хлътна навътре.
— Какво е това? — попитах аз.
— Чисти дрехи, три самуна пресен хляб, буца сирене, малко месо, две бутилки вино, картон цигари и много кибрит.
Гласът заседна в гърлото ми.
— Благодаря ти, Рейн. Невероятен си. Как го уреди?
— Познавам пазача, който е дежурен тази вечер. Той няма да ме издаде. Дължи ми твърде много.
— Да не реши да си плати дълга наведнъж, като се отърве от теб — подхвърлих аз. — По-добре не го прави пак… колкото и да съм ти признателен. Не е нужно да казвам, че ще унищожа уликите.
— Иска ми се нещата да бяха потръгнали иначе, Коруин.
— На мен също. Благодаря ти, че си помислил за мен, когато това ти е било забранено.
— Тази част беше най-лесната — рече той.
— От колко време се намирам тук?
— От четири месеца и десет дни.
— И какво ново в Амбър?
— Ерик управлява. Това е всичко.
— Джулиан къде е?
— Върна се в Гората на Ардън, заедно с хората си.
— Защо?
— Някакви странни неща изскачат от Сенките напоследък.
— Разбирам. Ами какво става с Кейн?
— Той още е в Амбър и се забавлява. Най-вече с пиене и жени.
— А Жерар?
— Стана адмирал на цялата флота.
Въздъхнах с известно облекчение. Струвах се неговото отсъствие по време на морското ни сражение да не му е донесло неприятности с Ерик.
— Какво прави Рандъм?
— Затворен е в една от горните зали.
— Какво? Заловиха ли го?
— Да. Той минал през Лабиринта в Ребма и се появи тук с арбалет. Успя да рани Ерик, преди да го хванат.
— Наистина ли? Защо не са го убили?
— Носеше се слух, че е женен за една благородничка в Ребма. Ерик не желаеше точно в този момент да си създава неприятности с техния двор. Мойри има голямо кралство, а пък се говори, че Ерик дори възнамерявал да я помоли да стане негова кралица. Всичко това са само клюки, разбира се. Но интересни.
— Да — съгласих се аз.
— Тя те харесваше, нали?
— Донякъде. Ти как разбра?
— Присъствах, когато съдиха Рандъм. Успях да поговоря с него за миг. Лейди Вайъли, която твърди, че му е жена, помоли да сподели с него затвора. Ерик още не е решил как да отговори.
Замислих се за сляпата девойка, която никога не бях виждал и направо й се удивих.
— Преди колко време се случи всичко това? — попитах.
— Ами… преди трийсет и четири дни. Тогава се появи Рандъм. Една седмица по-късно, Вайъли отправи молбата си.
— Трябва да е странна жена, ако действително обича Рандъм.
— И аз това си помислих — рече той. — Не мога да си представя по-необичайна комбинация.
— Ако ти се удаде възможност да го видиш отново, предай му поздравите и съчувствието ми.
— Добре.
— Как я карат сестрите ми?
— Дирдри и Луела останаха в Ребма. Лейди Флоримел се радва на благоволението на Ерик и заема високо положение в настоящия двор. Не зная къде се намира Файона в момента.