Деветте принца на Амбър [bg]

Но той не прие.

Бях заел мястото си последен, затова знаех, че моментът е съвсем наближил. Така и се оказа.

От шест тромпета се понесоха пет изсвирвания и Ерик влезе в залата.

Всички станаха прави.

С изключение на мен.

На стражите им се наложи да ме издърпат нагоре с веригите и да ме задържат така.

Ерик се усмихна и се спусна по стълбите от дясната ми страна. Неговите цветове едва се виждаха под хермелиновата мантия, която бе облякъл.

Той отиде до предния край на масата и остана прав пред стола си. Един прислужник се приближи и спря зад него, а виночерпците започнаха да обикалят и да наливат.

Когато всички чаши бяха напълнени, Ерик вдигна своята.

— Да пием за здравето на тези, които винаги ще живеят в Амбър, вечният град — и всички вдигнаха чаши.

С изключение на мен.

— Вземи си чашата! — изсъска Джулиан.

— Подай ми я — отвърнах аз.

Той не помръдна, само ме изгледа яростно. В този момент бързо се наведох напред и вдигнах чашата си.

Между нас имаше почти двеста човека, но гласът ми се разнесе из цялата зала. А очите на Ерик не се откъсваха от мен, докато казвах:

— За Ерик, който стои в най-долния край на масата!

Никой не ме докосна, преди Джулиан да излее чашата си на пода. Всички останали направиха същото, но аз успях да изпия по-голямата част от съдържанието на своята, която после ми избиха от ръцете.

Тогава Ерик седна и придворните го последваха, а на мен ми бе позволено да се стоваря в стола си.

Започнаха да сервират храната и тъй като бях гладен, ядох не по-зле от всички тях, а дори и доста по-добре от повечето.

През цялото време свиреше музика и вечерята продължи повече от два часа. Никой не ми проговори и аз не заговорих никого. Но присъствието ми се чувстваше и нашата маса бе по-тиха от останалите.

Кейн седеше в горния край на масата. От дясната страна на Ерик. Предполагах, че Джулиан е в немилост. Нито Рандъм, нито Дирдри присъстваха. Имаше и много благородници, които познавах и някои от тях бях смятал за приятели, но те до един отказваха да отвърнат на погледа ми.

Тогава разбрах, че е въпрос само на дребни формалности Ерик да стане крал на Амбър.

Скоро дойде и техният ред.

Щом вечерята свърши, не последваха речи. Ерик просто се изправи.

Тромпетите отново изсвириха и раздраха въздуха със звука си.

После процесията от придворни се запъти към тронната зала на Амбър.

Знаех какво щеше да последва.

Ерик застана пред трона и всички му се поклониха.

С изключение на мен, всъщност, но пък аз бях принуден да коленича.

Днес беше денят на неговата коронация.