Деветте принца на Амбър [bg]

Музиката плавно се усили — свиреха „Зелените ръкави“ — и отнякъде зад гърба ми Джулиан обяви:

— Наблюдавате коронацията на новия крал на Амбър. — После с шепот се обърна към мен: — Вземи короната и я подай на Ерик. Той сам ще я сложи на главата си.

Вгледах се в короната на Амбър върху пурпурната възглавничка, която Кейн държеше.

Тя бе изкована от злато, имаше седем върха и в края на всеки от тях блестеше скъпоценен камък. Обръчът беше обсипан с изумруди, а над слепоочията бе поставен по един огромен рубин.

Не помръдвах, замислен за времената, когато бях гледал лицето на баща ни под нея.

— Не — рекох просто и почувствах удар по лявата буза.

— Вземи я и я подай на Ерик — повтори той.

Опитах се да му върна удара, но веригите ми бяха стегнати изкъсо. Получих нов удар.

Погледнах към острите, дълги върхове.

— Добре тогава — казах накрая и посегнах към короната.

Задържах я за миг в две ръце, после бързо я поставих върху собствената си глава и обявих:

— Коронясвам себе си, Коруин, за крал на Амбър!

Мигновено ми отнеха короната и я поставиха обратно на възглавничката. По гърба ми се посипаха удари. Из залата се разнесе мърморене.

— Сега я вдигни и опитай пак — нареди Джулиан. — Вземи я и я подай на Ерик.

Върху мен се стовари нов удар.

— Добре — рекох му, като усещах, че ризата ми става мокра.

Този път я запокитих, с надеждата да извадя на Ерик някое око.

Той я улови с дясната си ръка, усмихна се надолу към мен и аз получих нова порция удари.

— Благодаря ти — рече Ерик. — А сега ме чуйте, всички присъстващи, както и онези, които ни слушат в Сенките. Днес аз приемам короната и трона. Поемам в ръката си скиптъра на кралство Амбър. Спечелих трона честно и го вземам и задържам с правото на своята кръв.