![Деветте принца на Амбър [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/4/6/devette-princa-na-ambr-bg-download.jpg)
Деветте принца на Амбър [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деветте принца на Амбър [bg]». Краткое содержание книги:
Тогава видях Ерик и го чух да крещи заповеди. Ех, само ако можех да се добера до него!
Но не ми се удаде такава възможност.
Вероятно щях да се предам, за да спася остатъка от войската си, която ми бе служила толкова добре.
Ала нямаше на кого да се предадем, никой не искаше това от нас. Ерик дори не би ме чул, ако извиках. Той беше далеч от мен и даваше нареждания.
Затова продължавахме да се бием. Останаха ми само сто души.
Ще бъда кратък.
Те избиха всички, освен мен.
Хвърлиха мрежи отгоре ми и ме обсипаха с притъпени стрели без върхове.
Най-накрая паднах, те ме заудряха с тояги и здраво ме завързаха. После всичко потъна в мрак и се превърна в кошмар, който ме погълна и не ме пускаше, каквото и да ставаше.
Бяхме загубили.
Свестих се в тъмница дълбоко в подземията на Амбър и съжалих, че съм оцелял.
Фактът, че бях все още жив, означаваше, че Ерик крои планове за мен. Представях си диби и скоби, пламъци и клещи. Видях образно предстоящата си деградация, докато лежах там на подгизналата слама.
Колко ли време съм бил в безсъзнание? Не знаех.
Претърсих килията си с идеята да намеря някакво средство за самоубийство, но не открих нищо подходящо за целта.
Раните ми горяха като слънца и бях страхотно уморен.
Отпуснах се върху сламата и отново заспах.
Когато се събудих, все още никой не бе влизал при мен. Нямаше кого да купя, нито кой да ме измъчва.
Освен това нямаше и какво да ям.
Лежах там, увит в плаща и си припомнях всичко случило се откакто се бях събудил в „Гринуд“ и бях отказал да ми направят инжекция. Може би щеше да е по-добре, ако не го бях правил.
Познах отчаянието.
Скоро Ерик щеше да бъде коронясан за крал на Амбър. А това можеше вече и да е станало.
Но сънят бе нещо толкова прекрасно, а аз бях така уморен.
За първи път наистина имах възможност да се отпусна и да забравя за раните си.
Килията беше толкова тъмна, воняща и влажна.
VIII
Не знаех колко пъти съм се събуждал и пак съм потъвал в сън. В два от случаите намерих оставени върху поднос до вратата хляб, месо и вода. И двата пъти изпразних подноса. В килията ми беше тъмно като в рог и страшно студено. Стоях там и чаках ли чаках.
Накрая те дойдоха за мен.
Вратата се отвори и нахлу слаба светлина. Примижах и ми бе наредено да вървя напред.
Коридорът отвън беше препълнен с въоръжени мъже, затова реших, че няма смисъл да правя никакви опити за бягство.
Потърках наболата си брада и тръгнах накъдето ме поведоха.
След дълъг преход стигнахме до залата със спиралната стълба, по която започнахме да се изкачваме. Докато вървяхме, не зададох нито един въпрос и никой не ми предложи никаква информация.
Когато се озовахме в края на стълбата, бях съпроводен нататък до самия дворец. Там ме въведоха в топла, чиста стая и ми наредиха да се съблека, което аз направих. После влязох във вана, пълна с вдигаща пара вода и един слуга ме изтърка, обръсна и подстрига косата ми.
Щом отново се изсуших, дадоха ми чисти дрехи, в черно и сребърно. Облякох ги и поставиха върху раменете ми черен плащ, чиято закопчалка представляваше сребърна роза.
— Готов сте — заяви сержантът на стражата. — Елате с мен.
Последвах го, а стражите последваха мен.
Бях отведен далече в дъното на двореца, където един ковач сложи окови около китките и глезените ми и ги свърза с вериги, които бяха прекалено здрави, за да успея да ги счупя. Ако бях оказал съпротива, знаех, че ще ме бият, докато изпадна в безсъзнание и после резултатът щеше да бъде същия. Не изпитвах желание отново да ме бият до безсъзнание, затова се подчиних.
После неколцина стражи вдигнаха веригите и аз бях отведен обратно в предната част на двореца. Не можех да се възхитя на великолепието, което цареше навсякъде около мен. Бях затворник. Вероятно скоро щях да бъда мъртъв или прикован на колелото за мъчения. Нищо не можех да направя точно в този момент. Един хвърлен през прозореца поглед ми изясни, че е ранна вечер и нямаше място за носталгия, докато преминавах през помещения, където бяхме играли заедно като деца.
Преминахме по един дълъг коридор, след което ме въведоха в голямата банкетна зала.
Из цялото помещение бяха наслагани маси и около тях седяха много хора, голяма част от които познавах. Всички най-хубави рокли и костюми на Амбър грееха край мен върху телата на придворните, под запалените факли свиреха музиканти, а върху масите вече бе сервирано яденето, макар че все още никой не се хранеше.
Забелязах хора, които разпознах, като Флора, например, както и някои непознати лица. Тук беше менестрелът, сър Рейн — да, когото лично бях удостоил с рицарско звание и не бях виждал от векове. Той извърна очи, когато погледът ми падна върху него.