Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Много вероятно — тихо потвърди Стъбс.
— Няма значение за мене кога ще започне — продължи унесено капитанът на кирасирите, — няма значение кога ще започне, но ако се стигне до сблъсквания, ще ни отзоват оттук. А след ония безкрайни настъпления и отстъпления през последните шест месеца аз чувствувам, че имам нужда от малко почивка. Струва ми се, че дяволски добре бих се насладил, ако си почина тук — така, около един месец. Хубав лагер е този, нали?
— Много хубав, ей богу!
— И момичетата са хубави, видя ги, нали?
— Зърнах ги през прозореца, като се обличах. Видях две на терасата.
— Само две са — дъщерята и племенницата. Хайде, корнете, признай ми. Коя?
— Малката е по моя вкус. Истинска красавица, ей богу!
— Ха! Ха! Ха! Трябваше да се сетя, че ще е така — извика капитанът. — Да! Да! Да! — продължи той провлечено. — Винаги съм мислил, че природата създава някои хора, напълно неспособни да оценят най-изящните й творения. Този човек тук например намира дребничката малка кокетка за по-хубава от царствената и братовчедка, която според мене — човек с истински вкус и опит — е жена, известна със своите качества — ах! — и то какви качества! Ха! Ха! Ха! Стъбс вижда само елечето и полата. А аз виждам нещо повече — не е важно какво, — душата, скрита под тях. Той вижда хубавите устни, искрящите очи, правилния нос, лъскавите коси и се влюбва презглава в това или онова от тези качества, А аз не харесвам само устните, погледа или косите; аз харесвам всичко заедно — устни, нос, очи, страни и коси, — душата и тялото, взети в едно.
— Ей богу! Това е то съвършенството! — извика Стъбс, който слушаше увлекателния монолог.
— Това е, корнете.
— Но къде ще го намерите? Никъде, мисля аз.
— Ти си сляп, корнете — сляп като къртица, иначе тази сутрин щеше да го забележиш.
— Признавам — каза корнетът, — че видях нещо много близко до съвършенството — най-близкото, което съм виждал през живота си. Не вярвам в цяла Англия да има момиче, по-красиво от това същество. Не мисля, ей богу!
— Кое същество?
— Това, за което говорим, малката — госпожица Лора Лъвлейс е името й. Научих го от прислужницата ц.
— Ха! Ха! Ха! Ти си глупак, Стъбс, и добре, че си глупак. Добре е за мене, искам да кажа. Ако беше надарен с вкус и разум, можехме да бъдем съперници. И това, очарователни корнете, щеше да бъде много лошо за мене. Но сега пътищата ни водят в различни посоки. Ти виждаш нещо у госпожица Лора Лъвлейс, а аз не виждам и не мога дори да ти кажа какво е то, но у нейната братовчедка аз харесвам нещо, което наистина мога да оценя. Аз виждам съвършенство. Да, Стъбс, тази сутрин ти си видял не само най-хубавата жена в графството Бъкс, но може би и най-красивата в цяла Англия. Въпреки това не си го разбрал! Но нищо, достойни корнете. Всеки има свой вкус. Добре, че всички не мислим еднакво!
— Добре, че е така, ей богу! — съгласи се корнетът както обикновено. — Малката ми се харесва повече.
— Нека бъде твоя. А сега, Стъбс, понеже не мога да напусна стаята с това ранено крило, иди и поискай среща със сър Мармадюк. Постарай се да загладиш вчерашната ни грубост и му обясни по околен път — ти знаеш как, — че бяхме попрехвърлили с някоя и друга чашка в странноприемницата. Спомени нещо за последния ни поход във Фландрия и за свободния живот, на който сме свикнали там. Кажи, каквото щеш, но се постарай да бъде нещо, което да го смекчи и да го направи наш приятел. Аз не мисля все пак, че достойният рицар е чак толкова лош поданик. Сигурно си е навлякъл неприязънта на двореца, когато повика сина си да се върне. Направи всичко, каквото можеш, за да го разположиш към нас. Не забравяй, че ако не успееш, ще трябва да гледаме тези две хубавици само през прозореца, както си ги гледал тази сутрин. Безполезно ще е да им се натрапваме. Ако се опитаме, сър Мармадюк може да премести птиченцата си в друго гнездо и тогава, корнете, лагерът ни ще стане много скучен.
— Веднага ли да се срещна със сър Мармадюк? — запита подчиненият.
— Колкото по-скоро, толкоз по-добре. Предполагам, че вече са закусили. Хората в провинцията стават рано. Потърси го в библиотеката. Сигурно там ще го намериш, защото казват, че е учен човек.
— Ще отида там, ей богу!
И с този присъщ за него израз корнетът побърза да излезе.
— Трябва да спечеля тази жена — каза си Скарт, като стана и тръгна из стаята с решителен вид. — Трябва да я спечеля, ако ще душата си да погубя! О! Хубост! Хубост! Истинска и единствена чародейка на този свят. Ти можеш да превърнеш тигъра в кротко агне и агнето в разярен тигър. Какво бях до вчера, ако не тигър? А днес съм опитомен, кротък като кърмаче. По дяволите! Да знаех, че такава жена ме наблюдава — несъмнено тя е била там, — щях да избягна този проклет дуел. Тя е видяла всичко — сигурно е видяла! Свален от коня, победен… По дяволите!