Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
— Джошуа, покажи ми останалата част от групата — извика тя.
Картината остана непроменена.
— Той не може да те чуе — измърмори Кристофър. — В този край на връзката успяхме да изчистим сигнала, но при него нямаме компютърна апаратура, която да извърши същото.
— Чудесно! — въздъхна Телек. — Това означава, че не можем да се свържем и с Алмо. По дяволите. — Тя погледна още веднъж дисплея, след това се обърна към двамата притихнали до вратата на салона мъже. — Е, господа, по всичко личи, че вашата ваканция свърши. Някакви предложения?
Майкъл Уинуърд посочи един от дисплеите, на който се виждаше съседната гора.
— Квазаманците вероятно не знаят, че Алмо е там, което теоретически е предимство за нас. Но ако няма как да му съобщим какво става, това предимство е съвсем безполезно. Трябва по някакъв начин да привлечем вниманието му, така че той да използва лазерната връзка.
— С други думи, искаш да се промъкнеш до него. — Телек се замисли и поклати глава. — Не. Много е рисковано. Дори и да успеем да извършим някаква диверсия, с която да ангажираме вниманието на квазаманците, те ще те открият преди да си стигнал до него. Нека се опитаме да изчакаме връзката в уговорения час.
Другата кобра, Дорджей Линк, погледна Уинуърд и леко кимна.
— Квазаманците може да разположат хора и оръжия в гората, за да обградят от другата страна „Капка роса“ — каза той на Телек. — Алмо може да слезе от своето гнездо и да попадне в ръцете им.
— Но нали ще ги чуе или види? — обади се Намиди.
— Кобрите също са хора — подхвърли язвително Уинуърд. — И ако не се събуди, докато заемат позиция, след това те няма да вдигат никакъв шум.
Телек загледа изображението на гората върху дисплея. „Направо не мога да разбера — призна пред себе си тя. — Как така най-неочаквано попаднахме в капан?“
Не. Не беше неочаквано. И това бе най-обидното. Сега стана съвсем ясна целта на загадъчното изчезване на Моф преди няколко часа. Той е организирал тази операция, координирал е действията по неизвестната им трижди проклета съобщителна система. В такъв случай…
— Войниците и оръжията вероятно вече са на позиция — заяви на глас тя. — Единственият начин да събудим Алмо и едновременно с това да му кажем, че сме в беда… — Тя млъкна и погледна двете кобри.
Уинуърд кимна, но Телек не можа да разбере дали изрази разбиране или съгласие.
— Внезапна атака. Артилерийски огън и прочие. Чакайте да си облека камуфлажните дрехи. След минутка се връщам. Дорджей, изясни как най-добре може да стане това, моля те.
— Разбира се — рече Линк. — Има ли някакъв шанс да изчакаме, докато се стъмни, губернаторе?
— Не — отговори Кристофър, преди Телек да успее да каже нещо. — Губернаторе, възникна нов проблем. Контактната група не се връща в Солас.
— По дяволите. — Телек отиде до него и погледна дисплея. Сега на него бе изобразена аерофотоснимка на района между Солас и Хърисийм. — Как разбра?
— Джошуа погледна за малко навън и видях слънцето от страничния прозорец на автобуса. Струва ми се, че са тръгнали по този път — той посочи с пръст. — Към съседния град на югозапад оттук.
Телек погледна мащаба.
— По дяволите. Най-късото разстояние от „Капка роса“ до тях е не по-малко от двадесет километра. Къде е следващият свързващ път? О, ето го. На три километра от онова място. Имаш ли някаква представа точно къде се намират?
Кристофър разпери безпомощно ръце.
— Когато компютърът е натоварен с такива заглушаващи сигнали, далекомерът не работи. Единственото, което мога да направя, е да определя скоростта и да екстраполирам местонахождението от Хърисийм. Изглежда са тук — може би на петнадесет или двадесет минути от онова кръстовище.
Телек погледна Джъстин, който седеше неподвижен и безмълвен на дивана. Ако му беше позволила да замести брат си, както бяха запланували… Но не, тя искаше да има своя проклет прозорец към Квазама.
— Трябва да пресрещнем този автобус — обърна се тя към всички в салона. — Или открито да освободим контактната група, или по някакъв начин да сменим Джошуа с Джъстин.
— При повишената бдителност на Моф малко се съмнявам, че последното е възможно — отбеляза Линк, застанал пред дисплея на Намиди.
— Зная — изскърца със зъби Телек и обърна глава към интеркома. — Капитане, изпратете веднага импулсно лазерно съобщение до поддържащите кораби на трофтите. Кажете им колкото се може по-бързо да дойдат.
— Слушам, губернаторе.
От това нямаше да има никаква полза. Тя го знаеше не по-зле от останалите на борда. Трофтите бяха много далече и преди разсъмване нямаше да успеят да дойдат дори на орбита. „Капка роса“ беше сам.