Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Джейсън беше тук през цялото време — добави той. Виждах как вените на слепоочията му пулсират. — Разбирам, че гой сам може да обясни. Но просто държа да ви го кажа.
— Споменахте, че не се чувствал добре.
— Като стана сутринта, се оплака, че е настинал. Сюзън премери температурата му и настоя да легне. Той не би могъл да… Е — покашля се, — знам, че полицаите трябва да задават въпроси, да имат предвид семейните отношения. Но тук нещата не стоят така.
— Преподобни Доусън, по кое време Сюзън излезе днес от къщи и къде каза, че отива?
— Излезе, след като обядвахме, след като Джейсън си легна. Предполагам, че беше около един и половина-два. Каза, че отива до една приятелка.
— Коя приятелка?
Той се вторачи в мен.
— Съученичка от гимназията. Дайан Лий.
— Къде живее Дайан?
— В Нортсайд, близо до семинарията.
— Колата на Сюзън е била намерена на Стробъри Стрийт, а не в Нортсайд.
— Предполагам, че ако някой… Може да е попаднала навсякъде.
— Ще бъде полезно да разберем дали е стигнала до къщата на приятелката си и чия е била идеята за това посещение.
Той стана и започна да отваря чекмеджетата на бюфета. В третото намери телефонния указател. С треперещи ръце прелисти страниците, а после набра един телефонен номер. Многократно прочисти гърлото си и най-накрая поиска да говори с Дайан.
— Разбирам. Какво? — Вслуша се. — Не, не. — Гласът му стана треперлив. — Нищо не е наред.
Докато обясняваше какво е станало, аз седях мълчаливо и си представих как преди много години, когато другата му дъщеря Джуд е починала, той пак така е разговарял по телефона. После дойде при мен до масата и потвърди онова, от което се страхувах. През този следобед Сюзън не бе посетила приятелката си, нито пък е имало такава уговорка между тях двете. Приятелката й не беше в града.
— Отишла е в Северна Каролина, при семейството на съпруга си — каза бащата на Сюзън. — От няколко дни била там. Защо е трябвало Сюзън да ни лъже? Не е било необходимо. Винаги съм й казвал, че каквото и да става, не бива да ни лъже.
— Както изглежда, не е искала никой да знае къде отива и с кого ще се срещне. Знам, че това поражда някои неприятни предположения, но ще трябва да се справим с тях — тихо му рекох аз.
Той впери очи в ръцете си.
— Сюзън и Джейсън в добри отношения ли бяха?
— Не знам. — Стараеше се да се овладее. — Мили боже, недей пак. — И отново прошепна някакви странни думи: „Иди си в стаята. Моля те, иди си.“ После вдигна към мен зачервените си очи. — Тя имаше сестра близначка. Джуди почина, когато учеха в гимназията.
— При автомобилна катастрофа. Да, Сюзън ми каза. Съжалявам.
— Тя не можа да го преживее. Обвиняваше бог. Мен обвиняваше.
— Не останах с такова впечатление — казах. — Според мен, ако е обвинявала някого, това е било едно момиче на име Дорийн.
Доусън измъкна от джоба си носна кърпичка и тихо се изсекна.
— Кого? — попита той.
— Онази тяхна съученичка, която са смятали за вещица.
Той поклати глава.
— Вероятно е направила магия на Джуди?
Но явно нямаше смисъл да му обяснявам. Личеше си, че Доусън не знае за какво говоря. Хейли се появи в кухнята и двамата се обърнахме към нея. Гледаше ни изплашено и притискаше до гърдите си бейзболна ръкавица.
— Какво е това, миличка? — попитах аз и се опитах да се усмихна.
Тя се приближи до мен. Усетих миризмата на новата кожа. Бейзболната ръкавица бе вързана с конец, а в средата бе поставена малка топка за софтбол като перла в мидена черупка.
— Леля Сюзън ми я даде — каза Хейли с тънко гласче. — Трябва да я сложа в леглото си. Леля Сюзън ми я даде за една седмица.
Дядото протегна ръце, взе я и я сложи в скута си. Зарови лице в косата й и притисна телцето й плътно към себе си.
— Искам да отидеш за малко в стаята си, миличка. Ще направиш ли това за мен, за да мога да се справя тук? Само за малко.
Тя кимна, без да откъсва очи от него.
— Какво правят баба и Чарли?
— Не знам.
Момиченцето се смъкна от скута му и неохотно излезе.
— Вие казахте същото и преди малко — обадих се аз. Бащата на Сюзън изглеждаше объркан.
— Казахте й да отиде в стаята си. Чух ви да казвате същото преди малко, промърморихте нещо за отиване в стаята. С кого говорехте?
Той сведе очи.
— Детето има собствено „аз“. Азът преживява дълбоко, плаче, не може да контролира чувствата си. Понякога е добре да изпратим „аза“ в стаята му, както току-що направих с Хейли. За да се съвземе. Това е нещо като трик, който научих. Когато бях малък, го научих, трябваше, на баща ми никак не му харесваше, когато плачех.