Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Смътно.
— Дженифър Дейтън го е записала. Намерихме записа, пуснахме го и ела да видиш.
— Какво? — удивено попитах аз.
— Разбира се, там бяха записани и други неща. Приказки за някакви археологически разкопки и за някакъв филм на Холивуд, сниман тук наблизо.
— Защо ли ме е записала?
— Ето още нещо, което не съвпада с останалите факти. Освен обажданията по телефона… Когато е затваряла. Както изглежда, Дженифър Дейтън е мислила за теб, преди да я удушат.
— Какво друго открихте за нея?
— Трябва да запаля. Искаш ли да изляза навън?
— Разбира се, че не.
— Става все по-странно — каза той. — Когато преглеждахме нещата в работния й кабинет, открихме удостоверение за развод. Оказа се, че се е омъжила през 1961 година, развела се е две години по-късно и отново е сменила името си на Дейтън. После се е преселила от Флорида в Ричмънд. Името на бившия й съпруг е Уили Травърс и е един от онези маниаци на тема „здраве“… нали знаеш, дето се занимават с хол… По дяволите, как му беше името?
— Холистична медицина?
— Точно така. Все още живее във Флорида, на форт Майърс Бийч. Свързах се с него по телефона. Адски трудно беше да измъкна каквото и да е от него, но все пак успях да открия някои неща. Твърди, че след раздялата двамата запазили добрите си чувства един към друг и всъщност продължили да се виждат.
— Той е идвал тук?
— Травърс казва, че тя ходела при него във Флорида. Срещали се заради „доброто старо време“, както сам се изрази. За последен път тя е била при него през миналия ноември, около Деня на благодарността. Успях да измъкна и нещичко за брата и сестрата на Дженифър Дейтън. Сестрата е много по-млада, омъжена е и живее някъде в западните щати. Братът е най-възрастен от тримата, на около петдесет и пет е, и държи собствена бакалия. Преди две години се разболял от рак на гърлото и са му изрязали част от гръкляна.
— Почакай — обадих се аз.
— Да. Добре знаеш как звучи гласът на такъв човек. Ако си го чувала, веднага ще го познаеш. Човекът, който ти е позвънил в службата, в никакъв случай не е Джон Дейтън. Някой друг е имал лични причини да се интересува от аутопсията на Дженифър Дейтън. Знаел е достатъчно, за да произнесе правилно името. Знаел е достатъчно, за да каже, че е от Кълъмбия, Южна Каролина. Но не е знаел нищо за здравните проблеми на истинския Джон Дейтън, не е знаел, че гласът му трябва да звучи така, сякаш излиза от машина.
— Травърс знае ли, че бившата му съпруга е била убита? — попитах аз.
— Казах му, че съдебният лекар все още не е приключил с изследванията.
— И той е бил във Флорида, когато тя е умряла, така ли? — попитах аз.
— Така изглежда. Бих искал да знам къде е бил по това време твоят приятел Николас Грюман?
— Той никога не ми е бил приятел — отвърнах. — Как ще се заемеш с него?
— Няма да го правя веднага. С хора като Грюман имаш право само на един изстрел. На колко години е той?
— Около шейсетте — казах.
— Едър ли е?
— За последен път го видях, когато учех в Юридическия факултет. — Станах да разжаря огъня. — По онова време Грюман беше строен, почти слаб. Бих казала, че имаше среден ръст.
Марино мълчеше.
— Дженифър Дейтън тежеше деветдесет килограма — напомних му аз. — Изглежда, че убиецът я е удушил и после я е занесъл до колата.
— Добре. Значи Грюман е имал помощник. Искаш ли един предварителен сценарий? Да видим как ще ти хареса този. Грюман е представлявал Рони Уодел, който не е бил хилавичък. Или може би трябва да кажем, че не е хилавичък. Пръстов отпечатък на Уодел е бил намерен в къщата на Дженифър Дейтън. Навярно Грюман наистина е отишъл да я види и не е бил сам.
Вперих поглед в огъня.
— Между другото в къщата на Дженифър Дейтън не открих никакви пера — добави той. — Ти ме помоли да проверя.
Точно тогава пейджерът му иззвъня. Той побърза да го свали от колана си и присви очи, за да види по-добре тясното екранче.
— По дяволите! — ядоса се Марино и тръгна към кухнята, за да използва телефона ми.
— Какво ста…_Какво?_ — чух го да казва. — О, господи! Сигурен ли си? — Помълча малко. После гласът му прозвуча много напрегнато: — Не се притеснявай. Тя е на два метра от мен.
— На Уест Кеъри и на Уиндзор Уей Марино пресече на червено и поехме на запад. Над главите ни проблясваха сини светлини, вътре в белия форд радиото пращеше, а аз си представях Сюзън — свила се в креслото с висока облегалка, загърнала се с хавлиения си пеньоар, за да се предпази от студа, който няма нищо общо с температурата в стаята. Спомних си променливото изражение на лицето й, очите й, които не искаха да ми разкрият нищо.