Целуната от сянката

Притиснах лице към решетките.

— Престани да се бъзикаш с нас, кучи сине. Какво искаш?

Дмитрий отпусна нежно ръка върху рамото ми и ме дръпна назад.

— По-кротко, Роуз.

Поех дълбоко дъх и после бавно отстъпих назад. Виктор се изправи в стола си и се засмя.

— След цялото това време твоята питомка още не се е научила да се контролира. Но може би никога не си го искал наистина.

— Не сме дошли тук, за да си бъбрим — каза Дмитрий спокойно. — Искаше да примамиш Роуз, а сега ние искаме да разберем защо.

— Непременно ли трябва да има някаква зловеща причина? Исках само да разбера как е тя, а нещо ми подсказа, че утре няма да имаме шанс за приятелски разговор.

Дразнещата усмивка не слизаше от лицето му. Реших, че има голям късмет, задето ни делят тези яки решетки и не мога да го докопам.

— Днес не сме дошли, за да водим приятелски разговор — изръмжах аз.

— Мислиш, че се шегувам. Но не е така. Наистина искам да зная какво става с теб. Ти винаги си била извор на очарование за мен, Роузмари. Единствената личност, „целуната от сянката“, която познаваме. И преди ти казах, че това не е нещо, от което можеш да се отървеш без последствия. Няма начин да затъваш тихо и кротко в скучната рутина на Академията. Хора като теб не са създадени, за да се приспособяват безпрекословно.

— Аз не съм някакъв вид научен експеримент.

Ала той продължи, все едно не бях казала нищо.

— Как беше? Какво забелязваш напоследък?

— Нямаме време за това — прекъсна го Дмитрий. — Ако не преминеш веднага по същество — предупреди го той, — ще си тръгнем.

Не разбирах как Дмитрий успяваше да говори толкова спокойно. Наведох се напред и удостоих Виктор с най-ледената си усмивка.

— Няма начин утре да се измъкнеш оттук. Надявам се затворът да ти се услади. Обзалагам се, че ще бъде безкрайно забавно, когато отново се разболееш — а ти сам знаеш, че точно така ще стане.

Виктор ме изгледа спокойно, със същия развеселен поглед, от който ми идеше направо да го удуша.

— Всичко умира, Роуз. Е, предполагам, че трябва да уточня: всичко, освен теб. Или може би ти вече си мъртва. Не зная. Тези, които са посетили Света на мъртвите, вероятно никога не прекъсват докрай връзката си с него.

На устните ми беше застинал язвителен и остроумен отговор, ала внезапно нещо ме възпря. Тези, които са посетили света на мъртвите. Ами ако виденията ми на Мейсън не се дължат на това, че съм полудяла, или защото той търси отмъщение? Ами ако зад тази загадка се крие нещо друго, свързано с мен — нещо, което се е случило, когато съм умряла и после съм се върнала обратно, — което именно ме свързва с Мейсън сега? Нали тъкмо Виктор бе този, който пръв ми обясни какво означава да си целуната от сянката. Зачудих се дали има отговори на някои от въпросите, които ме измъчваха.

Лицето ми трябва да е издало нещо, защото Виктор ме изгледа замислено.