Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
Лейтенант Конти, който внимателно слушаше разговора им, разпери ръце встрани, типично по италиански, и попита:
— Но ако Рансъм е застрелял Блиц, защо му е трябвало да вика линейка след това, за да спасява живота му?
Фон Даникен и Миер отново се спогледаха. Никой от двамата не искаше да търси отговор на този въпрос точно сега.
Фон Даникен приближи до бюрото и натисна няколко клавиша върху клавиатурата на лаптопа. Екранът показваше някаква цветна цапаница. Още нещо, което предизвикваше въпроси. Блиц на повреден компютър ли е работел, когато е бил застрелян? Или нарочно го е съсипал, с цел никой да не попадне на информацията от твърдия диск?
Започна да отваря чекмеджетата на писалището едно по едно. В горните две нямаше нищо интересно — няколко хартийки, тиксо и писалки. Най-долното беше заключено, но очевидно някой се бе опитвал да го отваря. Огледа се и забеляза кутиите за документи върху шкафа до стената. Побърза да ги пребърка и разочаровано установи, че и там нямаше нищо.
Точно тогава пристигнаха криминалистите. Всички ненужно присъстващи бяха помолени да напуснат стаята. Миер се промъкна покрай Фон Даникен в коридора и му прошепна, че отива да вземе „уреда за подушване на маргаритки“, както наричаше детектора за експлозиви и радиация. Докато криминалистите се суетяха из къщата, Фон Даникен се качи на горния етаж и се запъти към спалнята на Готфрид Блиц. Не мислеше толкова за жертвата, колкото за вероятния стрелец. Търсеше някаква улика, която да му подскаже защо убиец на полицай, чиято съпруга е загинала при злополука в планината, толкова спешно е трябвало да посети Блиц.
Не успя да открие нищо в спалнята на Блиц. На нощното шкафче имаше купчина немски клюкарски списания; в скрина — единствено спретнато сгънати дрехи; банята беше претъпкана с парфюми, козметични продукти за коса и най-различни лекарства. Никъде нямаше и следа обаче, която да загатва за връзката на Блиц с „търтея“ или за това как е планирал да го използва.
Фон Даникен седна на леглото и се загледа през прозореца. Хрумна му, че вече се оформяха две групи, които някак се противопоставяха една на друга. От една страна — Ламерс и Блиц, а от друга — тези, които ги искаха мъртви. Начинът, по който бяха извършени убийствата, в комбинация с „търтея“ и наличието на RDX, ясно показваха намесата на разузнаването.
Тази вероятност го изпълваше с чувство на гняв. Ако някоя разузнавателна агенция притежаваше достатъчно информация за заговор със замесени в него „търтей“ и RDX и е предприела решителни мерки за осуетяването му, защо тогава не са го уведомили…
Насочи мислите си към доктор Джонатан Рансъм, който очевидно бе извикал линейката. Според началника на гарата, Рансъм на всяка цена е искал да разбере името на човека, изпратил чантите до Ландкарт в началото на седмицата. В такъв случай, логично погледнато, той не е познавал Блиц. Как тогава е успял да се сдобие с багажните квитанции?
Ако допуснеше, че Рансъм и Блиц са действали заедно — и всъщност са се познавали — всичко си идваше на мястото. Рансъм е взел пратката, полицията го е спряла веднага след това, той се е паникьосал, убил е единия полицай и е ранил другия в стремежа си да се измъкне по-бързо. Осъзнавайки, че е разкрит, незабавно е заминал за Аскона, за да получи по-нататъшни инструкции от ръководителя си. Фактът, че не е знаел адреса на Блиц, можеше да се обясни с едно основно правило в шпионажа — сегментиране на информацията, или — простичко казано — знаеш само толкова, колкото ти е нужно. Затова е потърсил Орсини.
Ами съпругата? Англичанката, загинала при безумното катерене в планината? Може ли Рансъм да я е убил, в случай че е разбрала за тайната му мисия?
Фон Даникен се намръщи. Опитваше се да се хване за сламка. Сътворяваше безпочвени сюжети. Стана и се запъти към стълбите. Искаше му се да разбере какво толкова е имало в чантите, та да принуди Рансъм да прибегне до убийство. Вероятността да узнае това беше нищожна, поне в близко време. Вторият полицай от Ландкарт лежеше в кома и прогнозите за възстановяването му не бяха твърде оптимистични.
Телефонът му иззвъня и прекъсна размишленията му.
Обаждаше се Миер и звучеше разтревожен.
— Ела в гаража. Побързай.
31.
Гаражът се намираше встрани от къщата и в него се влизаше през отделен вход. В единия му край стоеше последен модел мерцедес лимузина. Съседното място беше празно, но пресните петна от моторно масло и следите от кални гуми сочеха, че друга кола — джип или микробус, съдейки по разстоянието помежду им — е била паркирана тук съвсем наскоро.