Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Телефонният му номер е от СИМ карта на френски мобилен оператор. Обърнахме се към „Франс Телеком“ с молба да го проучат. Задействали сме същата процедура и за всички входящи и изходящи обаждания, регистрирани в телефона на Гасан. Още не сме попаднали на нищо, свързано с адреса на Китаб или местонахождението му в момента, но имаме негово описание. Мъж на около петдесет години, с тъмна коса и стегната фигура. Среден на ръст, изискан на вид, добре облечен. От онези, но със сини очи.
От онези, тоест арабин.
Фон Даникен погледна снимката на Блиц. Тъмна коса. Среден ръст. Изискан. И разбира се, кристалносините очи.
Миер се върна, повел със себе си един полицай. Фон Даникен помоли Палумбо да изчака за момент и се обърна към него:
— Успяхте ли да прочетете писмото?
Полицаят кимна и обясни, че е бележка до родителите му, описваща ежедневието му. Добави, че не се споменава за никаква незаконна дейност.
Фон Даникен попиваше всяка негова дума.
— А името? Можете ли да ми кажете до кого е адресирано?
— Да, разбира се — полицаят произнесе името.
Естествено, помисли си Фон Даникен. В тази игра нямаше нищо случайно.
— Още ли си на телефона, Маркус? — попита Палумбо.
— Тук съм. Слушам те.
— Излиза, че въпросният Китаб подготвя нещо на ваша територия — обясни Палумбо. — Обаждам ти се, за да сте нащрек.
— Нащрек сме.
— Какво значи „нащрек сме“? — Палумбо звучеше раздразнен. — Нали току-що каза, че никога не си чувал за него?
— Всъщност, точно в този момент се намирам в дома му.
— Искаш да кажеш, че сте знаели за подготовката на операцията?
— Доста по-заплетено е. Китаб е мъртъв.
— Как така? Имам предвид… Страхотно! Божичко, това е чудесна новина. Бях се разтревожил по едно време. Мислех си, че този негодник сериозно ще ви изправи на нокти. Открихте ли и експлозивите?
— Да.
— Всичките петдесет кила? Слава богу. Размина ви се на косъм.
Фон Даникен се втурна в гаража. Преброи пакетите с експлозив. Четири вързопа по пет пакета. Двайсет килограма, не повече.
— Кое ни се е разминало на косъм, Фил? Какво е подготвял Китаб?
— Мислех, че вие… — Връзката се накъса и гласът на Палумбо заглъхна между серия от пукания. — … откаченото шибано копеле.
— Не те чувам добре. Мога ли да те избера на стационарен телефон?
— Не става. В движение съм.
Фон Даникен излезе от гаража и застана под дъжда с надеждата да улови по-силен сигнал.
— Попитах те кое ни се е разминало на косъм.
— Тъкмо ти казвах какво ни разказа Гасан. Шибаната иранска откачалка Китаб е възнамерявал да разбие самолет на територията на Швейцария.
32.
Израел изпреварваше Швейцария с три часа времева разлика. Ала вместо дъжд и сняг, в небето над еврейската държава прежуряше ярко слънце. Живакът в термометрите пълзеше към 38°С, а бреговете на Източното Средиземноморие изнемогваха под горещия задух на ранната пролет.
На петнайсетина километра северно от Тел Авив, в хълмистия крайбрежен град Херзлия, на втория етаж на института за разузнаване и специални операции, по-известен като Мосад — израелското тайно разузнаване — се провеждаше спешно заседание. Присъстваха ръководителите на най-важните отдели на организацията. „Събирания“ — който организираше разузнавателните съвещания; „Политическа дейност и съгласуване“ — отговорни за връзките с чужди разузнавателни агенции, и „Специални операции“, наричан още „Метсада“, който ръководеше тъмната страна на дейността — планиране на екзекуции, саботаж и отвличания, освен всичко останало.
— Откога разполагат със съоръжение в Чалус? — попита дебелият, твърде непривлекателен мъж, кръстосващ единия край на стаята. — Доколкото знам, обогатяват уран в Натанз и Есфахан. — Носеше къс ръкав и с оредяващата си черна коса, опънато лице и изпъкнали като на влечуго очи, можеше спокойно да мине както за четиридесет, така и за седемдесетгодишен. Непоколебимата му решителност обаче не можеше да бъде поставена под никакво съмнение. Казваше се Зви Хирш и през последните седем години стоеше начело на Мосад.
— На картите не откриваме нищо. Нито на сателитните изображения. Нищичко — обясни ръководителят на „Събирания“. — Били са доста хитри. Успели са да запазят обекта в пълна тайна.
— Успели са, няма спор — мрачно отрони Зви Хирш. — Колко центрофуги са им нужни за преработката на такова количество уран? Говорим за сто килограма в рамките на по-малко от две години.