Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Страхотно — възкликна Хирш. — Напомни ми да не те търся за добри новини следващия път.
— Има и още. Неудържимият стремеж на президента да се сдобие с пълен контрол над властта е изключително успешен. Уволнил е стотици държавни ръководители в областта на образованието, медицината и дипломацията, които не споделят убежденията му, и ги е заменил със свои приближени от Републиканската гвардия. За капак на всичко е назначил негов човек за върховен религиозен лидер на страната. Преди шест месеца амбициите на президента можеха да бъдат обуздавани от висшето духовенство. Ала не и сега. Този новият, аятолах Разди, е направо за освидетелстване. Бърка се в делата на Мохамед не на шега. Определено не е с всичкия си.
— Искаш да знаеш дали ще натисне спусъка? — попита шефът на „Метсада“. — Мисля, че всички сме наясно с отговора.
Мъжът от „Събирания“ кимна.
— Президентът влачи Иран обратно към ерата на Мохамед. Неведнъж е декларирал публично, че самият Пророк му е проговорил и го е уведомил да очакват завръщането Му само след две години. Едната му ръка е на Корана, а другата — на спусъка.
— Не може вечно да държи програмата в тайна. — В гласа на шефа на „Метсада“ се долавяше злобна нотка. — Добре знае, че щом слухът стигне до нас, ще предприемем незабавни действия.
— Освен ако той не ни изпревари. — Хирш се стовари на стола си и изпъшка. — Сякаш събитията от март 1936 година се повтарят отново.
— Какво искаш да кажеш?
— Тогава Хитлер изпратил войските си в Ринеланд да завземат обратно територията, присъединена към Франция след Първата световна война. Войниците му били зле обучени и с жалко въоръжение. Някои дори нямали патрони за пушките си. Командирът им носел две заповеди в джоба си. Трябвало да отвори едната, ако французите окажат съпротива, а другата — ако не го направят. Французите посрещнали германските нашественици гостоприемно и дори се отнесли с тях като към освободители. Командирът отворил заповедта. В нея пишело да завладее територията и да раздаде на жителите немски знамена. Събитието станало повратен момент в историята. До онзи момент Хитлер бил смятан за деребей и празнодумец. След завземането на Ринеланд взел да приема себе си по-сериозно. Така направила и останалата част от света.
— Извинявай, Зви — прекъсна го ръководителят на „Събирания“. — Какво пишело в другата заповед?
— В другата заповед ли? — усмихна се тъжно Зви Хирш. — В случай на съпротива, командирът трябвало да отстъпи незабавно и да отведе войниците обратно в казармите. С две думи, нареждали му да си плюе на петите при първия намек за сблъсък. Срамът за страната щял да бъде огромен. Правителството щяло да падне. С един изстрел на френска пушка, Хитлер щял да бъде изгонен от кабинета.
— Смяташ, че трябва да им се противопоставим ли?
Хирш извърна глава и се загледа през прозореца.
— Не мисля, че този път ще се получи толкова лесно.
33.
Джонатан приседна до стената и обхвана с ръце коленете си. В малка ниша на отсрещния ъгъл имаше ваза с пресни цветя, а над нея висеше очукано желязно разпятие. Планинският заслон беше построен от Швейцарски алпийски клуб и с изградените си от камък и хоросан стени и под приличаше на пещера. От мястото си Джонатан имаше ясна видимост към всички околни пътеки. Една от тях идвате от изток и следваше извивката на хълма. Друга тръгваше от езерото и криволичеше зигзагообразно нагоре, а трета се виеше към заслона от запад. Отвъд подножието на планината, зад стръмните хълмове, удавени под поройния дъжд, сивият полумесец на езерото Лаго Маджоре се сливаше с хоризонта.
Симон лежеше по гръб върху грубата настилка на пода с подгизнали от дъжда дрехи и едва си поемаше дъх.
— Виждаш ли някого? — задъхано изрече тя. — Следят ли ни?
— Не — отвърна Джонатан. — Навън няма никого.
— Сигурен ли си?
Той утвърдително кимна.
— Слава богу — изпъшка тя и се надигна да седне. — Дойде ми твърде много… — Притисна глава между дланите си. — Ужасяваща гледка. Този мъж… Блиц… Не бях виждала прострелян човек досега. Какво смяташ да правим?