![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— Просто си върша работата, Шерил — отвърна Роби. — Няма проблем, ако не желаеш да отговаряш на въпросите ми. Можем да го направим и друг път.
— Не, не, всичко е наред. — Жената избърса очите си със салфетка и се посъвзе. — Май и аз имам нужда от едно кафе…
Роби я изчака да напълни чашата си.
— И тъй, бяха ли напрегнати или загрижени през последните дни?
— Май да — кимна тя. — Най-вече Сара. За Къртис не мога да кажа, защото той винаги е наежен и трудно се побира в кожата си. Предполагам, че това е от дрогата.
— А ти попита ли Сара какво я тревожи?
— Не съм. Мислех, че е заради Къртис или защото отново бяха изпратили Джули в приемното семейство. Не можех да ѝ помогна.
— Споменаваше ли някакви имена? Търсеха ли я по телефона?
— Не.
— Да се е случило нещо необичайно по време на последната ѝ смяна?
— Не. Но предишната вечер бяха идвали да хапнат с техни приятели.
— Какви приятели?
— Ами… най-обикновени. Сара беше в почивка. За нея храната беше безплатна, а за останалите — с намаление. Когато човек няма много пари, тези неща са от значение.
— Познаваш ли ги?
— Да, семейство са. Лио и Айда Брум.
Роби отпи глътка кафе и си записа имената.
— Разкажи ми за тях.
В закусвалнята се появиха нови клиенти. Наложи се да изчака, докато Шерил ги настани в едно от сепаретата и вземе поръчките им. Бяха съвсем безобидни и той бавно отмести поглед от тях. После се възползва от паузата и отново включи радиостанцията.
— Не го прави повече! — прозвуча гласът на Джули. — Няма да плача, ясно?
Роби леко кимна.
— Извинявай — рече Шерил и отново се изправи зад бара.
— Няма проблем. Говорехме за семейство Брум…
— Всъщност няма какво да ти кажа. Съвсем обикновена двойка. Наближават петдесет. Айда работи в някакъв фризьорски салон, а Лио е държавен служител, но не знам къде и какво точно работи. Нямам представа откъде се познават. Може би от някоя рехабилитационна програма. Казва ли ти някой? Просто идват от време на време да вечерят с приятелите си.
— Случайно да знаеш къде живеят? Някакъв телефон?
— Не.
— Аз знам — обади се в слушалката Джули.
— Забеляза ли нещо необичайно онази вечер, Шерил?
— Ами… Бях късната смяна и ги обслужвах. Чувах откъслечни фрази от разговора им, но нищо особено. Обаче ми се сториха някак, как да кажа…
Роби търпеливо я изчака да намери точните думи.
— Сякаш бяха видели призрак…
— Но ти не попита какво ги тревожи, нали?
— Не, разбира се. Предположих, че е от дрогата или от отсъствието на Джули. А може би Лио и Айда си имаха проблеми. Все пак съм само сервитьорка в една скапана закусвалня, знаеш. Ако хората пожелаят да разговарят с мен, аз ги слушам. Но не мога да си пъхам носа където не ми е работа. Имам си достатъчно мои проблеми. Може би съм лош човек, ама това е положението…
— Не си лош човек, Шерил — успокои я Роби, но съзнанието му беше заето с друго. — Случайно да ти предстои почивка?
Тя го погледна изненадано, после кимна.
— Имам да ползвам една седмица от отпуската си.
— Имаш ли роднини в провинцията?
— Да, в Талахаси.
— Защо не им отидеш на гости?
— Какво?! — втренчено го погледна Косман. — Нима мислиш, че…
— Просто си вземи отпуската, Шерил — прекъсна я той, остави една двайсетачка до чашата с кафе и се изправи. — Вземи я веднага.
42
Роби се върна в колата и остави слушалката и радиостанцията в конзолата между седалките. Джули седеше неподвижно и гледаше право пред себе си.
— Добре ли си?
— Добре съм — отвърна тя и погледна към закусвалнята. — Това място ми беше като втори дом. За предпочитане е пред жилищата на приемните семейства.
— Тук съм съгласен с теб — кимна Роби.
— Харесваше ми да си пиша домашните на някоя маса. Мама ми носеше пай и ми позволяваше да пия кафе. Чувствах се голяма.
— И ти беше хубаво да си с нея, нали?
— Обичах да я гледам как работи. Много я биваше, буквално летеше с поръчките. Никога не ги записваше, всичко помнеше наизуст.
— В това отношение май си я наследила — отбеляза Роби.
— Може би.
— Във вечерта на убийството са напуснали закусвалнята някъде около шест, но са се прибрали у дома часове по-късно, придружавани от убиеца. Питам се къде са прекарали това време.
— Не знам.
— А познаваш ли семейство Брум?
— Да. Живеят в апартамент, североизточно от тук.
— Какво ще ми кажеш за тях? — попита Роби и включи на скорост.
Но телефонът му иззвъня, преди да получи отговор.
— Слушам — включи го той.
— Къде си, по дяволите? — попита Ванс.
— Правя някои проучвания, както ти казах.
— Трябва да дойдеш тук.