Невинните [calibre 1.48.0]

— В какво ли са се забъркали мама и татко? — прошепна Джули и извърна глава към прозореца.

— Дай да проследим обичайните им занимания. Ден по ден. Може пък да изскочи нещо.

— Откъде ще започнем?

— От закусвалнята, в която е работила майка ти. Накъде да потеглям?

Той подкара колата, следвайки указанията на Джули. Закусвалнята се оказа съвсем наблизо. Паркира до отсрещния тротоар и изключи мотора.

— Тук те познават, нали?

— Разбира се.

— В такъв случай е по-добре да не се мяркаш пред очите им.

— Значи да остана в колата, и то сама? Не сме се разбирали за такива варианти.

— Планът се променя според обстоятелствата.

Роби се обърна и взе чантата, която беше оставил на задната седалка. Извади от нея бинокъл.

— Ето какъв е планът: влизам вътре и започвам да задавам въпроси, а ти оставаш на пост. Снимаш с фотоапарата си всеки, който проявява специален интерес към мен.

— А как ще обясниш любопитството си спрямо тях?

От чантата се появи портативна радиостанция от две части, едната от които със слушалки.

— Ти ще си командният център — рече Роби и пъхна комплекта със слушалките в ръцете ѝ. — Ще ми говориш в това микрофонче, а слушалките ще ти дават възможност да чуваш всичко, което се говори в закусвалнята. Очаквам информация за всеки, когото познаваш. Ясно?

— Страхотно! — усмихна се Джули.

Той пъхна миниатюрния приемник в ухото си, включи апаратчето и го закачи на колана си, добре скрито под якето.

Слезе от колата и се обърна за последен път.

— Ако забележиш нещо необичайно или усетиш заплаха, казваш само «идвай». След пет секунди ще бъда при теб.

— Добре.

Роби затръшна вратата, огледа уличката в двете посоки и тръгна към закусвалнята. Джули остана да гледа след него, вдигнала бинокъла пред очите си.

41