Невинните [calibre 1.48.0]

— Ще опитам.

— Почти съм сигурна, че и двамата са мъртви — промълви Джули.

— Може би се крият някъде — каза Роби. — Това би било чудесно.

— Възможно ли е за всичко това да е виновен мистър Брум, ако наистина е някаква важна клечка?

— Напълно.

— Но защо са замесени и родителите ми?

— Били са близки. Често са вечеряли заедно. Може би Брум е изпуснал нещо.

— Страхотно — промълви със задавен глас момичето. — Убиват мама и татко само защото са вечеряли с този човек.

— Стават и такива неща.

— А сега какво?

— Ще те закарам обратно, защото имам работа.

— Да се видиш със специален супер агент Ванс, нали?

— Просто агент Ванс.

— Не е ли супер?

— Няма ли да престанеш най-сетне? — скастри я той.

— Значи се връщам в онзи апартамент и умирам от скука? — попита тя.

— Нямаш ли домашни?

— Да бе! В един момент разследвам убийство, а след това се връщам към висшата математика!

— Още си на четиринайсет, а вече учиш висша математика?

— Както вече споменах, Уил, уча в училище за талантливи деца. Но не си падам кой знае колко по математиката, въпреки че ми върви.

— Образованието е ключ към успеха.

— Звучиш ми като дядо.

— Не си ли съгласна?

— Карам ден за ден.

— Тази философия не е лоша.

— Животът на съучениците ми е планиран предварително. Елитни колежи, елитни магистърски програми. А след това на Уолстрийт, в медицинските факултети, в юридическите кантори. Наследници на Стив Джобс или Уорън Бъфет. Направо ми се повръща!

— Да гледаш напред не е лошо.

— Искаш да кажеш, че не е лошо да трупаш купища пари за сметка на другите? На тази планета живеят повече от седем милиарда човешки същества, голяма част от които в отчайваща бедност. Нямам желание да усвоявам формулата за правене на пари на Уолстрийт, като прецаквам икономиката, която на свой ред ще произвежда нови бедняци. Не ми е това мечтата за кариера.

— Ами тогава се занимавай с нещо друго — сви рамене той. — Нещо, което ще помогне на хората.

— Като теб ли? — стрелна го с поглед тя.

Не, помисли си той. Само не като мен.

46