![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— Кога ще изпием онова прословуто питие? — подхвърли той и сам се изненада от въпроса си.
Тази седмица откривам доста неща за себе си.
— Когато кажеш — отвърна тя. — Ако искаш, още тази вечер.
— Ако президентът те освободи.
— Мисля, че няма да има проблеми — усмихна се тя. — В осем добре ли е? Предлагам бара на покрива на хотел «Дабъл Ю». От там се разкрива прекрасна панорама.
— Добре, в осем.
Ани се отдалечи, бутайки велосипеда, а Роби влезе в апартамента си. Нямаше идея защо го направи, но вече беше поел ангажимент. По принцип не обичаше да се разсейва по време на работа. Сега обаче установи, че очаква срещата с радостно нетърпение.
Зае се да проверява малките капани срещу проникване, въпреки че хората от службата му вече ги бяха заобиколили, при това с лекота. Положително бяха поставили и подслушвателни устройства, но той нямаше намерение да провежда никакви телефонни разговори от тук. Това го накара да се почувства в капан у дома си.
Преоблече се и напълни малка чанта с вещи от първа необходимост. След това го обзе силно желание да разбере как е Джули и ѝ изпрати кратко съобщение. Попита дали не я е страх, че е сама.
Отговорът дойде почти веднага: Стига вече!
Насочи се към апартамента ѝ. Излезе от асансьора и се огледа, но не видя и следа от хората на Синия. Това е добре, помисли си той. Явно екипът му си разбираше от работата.
Джули отключи входната врата, като преди това надникна през шпионката и изключи алармата. Той влезе и заключи след себе си.
— Видях те да разговаряш с онова маце с колелото — обяви тя.
— Какво?!
— Доста е мощен — поясни тя и махна към телескопа. — Работи отлично и през деня, и през нощта.
— Така и трябва да бъде — отвърна той. — Но това не означава, че можеш да шпионираш хората.
— Наблюдавам периметъра, нищо повече — отвърна тя. — Помниш ли какво ми каза снощи?
— Е, заслужих си го — неохотно призна той.
— Значи другото ти жилище е отсреща, а?
— Аха.
— Нормалните хора предпочитат по-голямо разстояние между имотите, които притежават. Лондон, Париж, Хонконг.
— Аз не съм нормален.
— Това вече го знам. И тъй, какво откри? Това, което показват по телевизията, наистина прилича на касапница. Имаш късмет, че си оцелял. Сигурно там са те ранили, макар че не желаеш да говориш за това.
— Късметът винаги има значение — кимна той.
— Имат ли някакви улики?
— И да имат, не са ги споделили с мен.
— Вървят ли нещата с ФБР?
— Вървят.
— Красива е.
— Коя?
— Агент Ванс. Показаха я по телевизията. Не спомена нищо за теб.
— Това е добре.
— Къде спа снощи? — попита тя и махна към телескопа. — Това нещо не те засече отсреща.
— Намерих къде — отвърна той. — Не ти трябва да знаеш повече.
— Аха. При нея, нали?
Този път Роби премигна. Това хлапе наистина му идваше в повече.
— Защо мислиш така?
— О, не знам — отвърна тя, наблюдавайки го внимателно. — Просто излъчваш нещо особено, което не остава скрито за жените.
— Този път грешиш — тръсна глава той. — Трябва да тръгвам.
— А кога ще тръгнем заедно, Роби?
Той я погледна втренчено.
— Нали помниш сделката? Ставаме партньори, за да открием убийците на мама и татко.
— Помня — кимна той. — Работя по въпроса.
— Знам, но искам и аз да се включа. Докъде стигна със списъка, който ти дадох?
— И на него ще му дойде редът.
— Много добре — кимна тя и започна да навлича суичъра си. — Аз съм готова.
— Идеята не е добра — поклати глава той.
— В сравнение с висенето тук и зяпането през телескопа е направо отлична. Ако не ме искаш с теб, тръгвам сама.
Роби въздъхна и отвори вратата пред нея.
— Но въпросите за решаване оставяш на мен — предупреди я той.
— Не съм си представяла нещо друго — отвърна тя.
Каква лъжкиня, помисли си Роби.
40
Двамата седяха в наетата кола и наблюдаваха къщата близнак на родителите ѝ. След известно време търпението на Джули видимо се изчерпа.
— Как точно ще ни помогне това, което правим в момента? — размърда се на седалката тя.
— Може би ще се появи някой, който представлява интерес. Ще чакаме още половин час, след това си тръгваме.
— Нарочно го правиш, нали? Целта ти е да ме отегчиш до смърт, за да се върна в апартамента!
— Винаги ли си толкова подозрителна?
— Ами да, подозрителна съм. Ти не си ли?
— В разумни граници — отвърна той.
— Това пък какво означава?
— Забрави.
Той погледна през страничното стъкло към някаква бездомна котка, която притича през тротоара. Заваля дъжд. Животното ускори ход и изчезна.
— Колко време живяхте в тази къща? — попита той.