Убийствена жега

Управителят и нощният мениджър, привикани рано за разпит, посрещнаха Хийт и Руук в облицованото с бамбук фоайе, което още не беше отворило. И двамата били дежурни през седмицата от престоя на Рийд Уейкфийлд, до момента на смъртта му. Те потвърдиха казаното от Лорън, а то съвпадаше с онова, което Хийт, Руук и повечето нюйоркчани знаеха за трагедията. Актьорът се регистрирал сам, прекарвал повечето време в стаята си, като я напускал само когато служителите трябвало да я почистят, или вечерно време. Пристигал и излизал сам — било ясно, че така предпочита. Бил любезен, но резервиран. Единственото му изискване било камериерките да дърпат завесите и да изключват осветлението в стаята му, щом приключат.

Вечерта на смъртта си Уейкфийлд не излизал, нито пък имал посетители. На следващата сутрин не отвърнал на почукването — изисквал обслужване между 11:30 и 12:30, — тогава камериерката влязла и открила тялото му в леглото. Помислила, че спи и тихичко излязла, но след това се притеснила и след два часа открили, че е мъртъв.

— В какви отношения е бил с Дерек Сноу, например? — Забелязала реакцията на двамата мениджъри, Ники каза: — Съжалявам. Знам, че моментът е тежък, но тези въпроси трябва да бъдат зададени.

— Разбирам — каза управителят. — Факт е, гостите много харесваха Дерек. Той беше много подходящ за работата си и я вършеше със страст. Беше естествено дружелюбен, дискретен и истински факир, когато някой имаше нужда от резервация за театър или в претенциозен ресторант.

— В близки отношенията ли беше с Рийд Уейкфийлд? — отново попита Ники.

Нощният мениджър, слаб млад мъж с бледо лице и британски акцент, каза:

— Честно казано, не мисля, че г-н Уейкфийлд често използваше услугите на Дерек по време на престоя си. Не искам да кажа, че не се поздравяваха, но май нещата стигаха дотам.

— Солей Грей посещаваше ли го понякога? — попита Хийт.

— Г-н Уейкфийлд? — Управителят погледна към помощника си и двамата поклатиха глава.

— Поне не през този период, доколкото си спомняме — допълни другият.

— Солей Грей посещавала ли е този хотел изобщо?

— О, да — отвърна управителят. — Често идваше специално в това фоайе, за някои партита, както и като гост на хотела от време на време.

— Макар че на практика е живеела съвсем близо до него? — попита Руук.

— Г-н Руук, „Драгънфлай“ е желана дестинация за пътешествениците, независимо колко отдалеч идват. — Управителят се усмихна. Беше произнасял тази фраза много пъти, може би дори същия ден.

Хийт попита:

— Какви бяха отношенията й с Дерек Сноу?

— Като на всички останали, предполагам — отвърна управителят и се обърна към помощника си: — Колин?

— Точно така. Абсолютно. Съвсем нормални.