Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Кое по-точно?
— Всичко — отговорих аз.
— Не това дойдох да ти кажа — продължи Бил. — Готви се нещо по военната част.
— За какво говориш?
— Ще ми бъде още по-лесно направо да ти го покажа — каза той. — Няма да ни отнеме повече от минута.
— Добре, да вървим — съгласих се аз и го последвах в коридора.
Слязохме по задното стълбище и после завихме наляво. Подминахме кухнята и поехме по един коридор, който ни отведе в задната част на двореца. Докато вървяхме натам, дочух някакво трополене, погледнах към Бил и той ми кимна.
— И аз го чух, докато минавах оттук. Затова се запътих натам. Всичко тук събужда любопитството ми.
Кимнах на свой ред, тъй като вече бях минал през тази фаза. Освен това шумът идваше от оръжейната.
Там заварихме Бенедикт, който тъкмо проверяваше цевта на една карабина. Около него търчаха поне десетина души, които разнасяха, почистваха и подреждаха най-различни оръжия.
— Мислех, че си в Кашфа — казах аз.
— Върнах се — отвърна ми той.
Изчаках, очаквайки, че ще продължи с обясненията, но не последва нищо. Бенедикт никога не е минавал за приказливец.
— Като че ли се готвиш за нещо на местна почва — отбелязах аз, тъй като знаех, че специалните амуниции могат да свършат работа само в Амбър и в още няколко близки кралства.
— Допълнителната сигурност никога не е излишна — каза той.
— Ще ми кажеш ли малко повече?
— Не сега — отвърна Бенедикт, придържайки се стриктно към телеграфния си стил.
— Трябва ли и ние да се включим? — попитах аз. — Ще се въоръжаваме ли? Ще се строят ли укрепления?
— Не, няма да се наложи. Ти просто си действай по твоите задачи.
— Но…
Бенедикт се обърна. Явно разговорът бе приключил. За всеки случай зададох още няколко въпроса, но той дори не ми обърна внимание. Свих рамене и отидох отново при Бил.
— Да вървим да хапнем — казах му.
Докато крачехме забързано по коридора, той тихо ме попита:
— Имаш ли някаква идея какво би могло да означава това?
— Сигурно Далт е някъде наблизо.
— Бенедикт беше в Бегма с Рандъм. Може би Далт се е развихрил именно там.
— Имам чувството, че е някъде наблизо.
— Ами ако Далт е пленил Рандъм…
— Невъзможно — казах аз, но дори при мисълта за нещо подобно ме полазиха тръпки. — Рандъм може да се пренесе тук, когато си поиска. Не. По-скоро е нещо в близост до Амбър, но Бенедикт смята, че би могъл да се справи и сам.
— Но той каза, че няма нужда от укрепления.
— Щом той казва, че няма нужда от укрепления, значи наистина няма нужда.
— Значи нека оръдията си гърмят, ние ще си обменяхме светски клюки с по чаша шампанско в ръка?
— Щом Бенедикт смята, че така трябва.
— Значи наистина му имате доверие. А какво щяхте да правите без него?
— Щяхме да сме по-изнервени.
Бил поклати глава.
— Извини ме — каза той, — но не съм свикнал да вярвам в легенди.
— Не ми ли вярваш?
— Вярвам ти, макар че не би трябвало. Точно там е проблемът.
Той замълча, докато завием зад близкия ъгъл и после добави:
— И по времето на баща ти пак беше така.
— Бил — казах аз, след като тръгнахме нагоре по стълбището, — ти си познавал баща ми още преди той да си възстанови паметта, още докато е бил просто добрият ти стар приятел Карл Кори. Може би търся в неправилната посока. Мислиш ли, че нещо от това, което знаеш за този период от живота му, би могло да ми помогне да го открия?
Бил спря и ме погледна.
— Не си мисли, че не съм премислял всичко и от този ъгъл, Мърл. Много пъти досега съм се опитвал да си представя къде би отишъл моят приятел Карл, след като мисията му тук е била завършена. Но той винаги е бил потаен човек, дори по онова време. Потаен и непоследователен. Карл се занимаваше с най-различни неща, свързани с военните. Но освен това пишеше и музика. Как ти се връзва това с останалите му наклонности?
— Живял е дълго. Научил е много, преживял е много.
— Точно така. Затова е толкова трудно да предположа в какво се е забъркал сега. На няколко пъти след приятелски разпивки той споменаваше имена на учени или пък художници, за които не бях и подозирал, че знае нещо. Когато се запознахме, той вече беше наясно с историята на моя свят от последните няколко века. Кой би могъл да предположи накъде го е повело въображението и жаждата му за знания?