Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Нима? И какъв се падам аз тогава?
— Това е сложен геологически въпрос.
— Геологически друг път. Аз съм компютърният инженер, който те създаде, Чък.
Една въздишка огласи моя подводен свят.
— Трудно е да се откъснеш от корените си.
— А нужно ли е? Какво му е лошото на това да си имаш корени? И най-красивите растения разчитат на тях.
— Красив цвят отгоре, тиня и тор отдолу.
— В твоя случай става въпрос за метал и интересен набор от криогенни устройства, както още някои други неща — до едно невероятно чисти.
— Тогава може би имам нужда от тиня и тор.
— Добре ли си, Чък?
— Опитвам се да намеря себе си.
— Всеки минава през нещо подобно. Ще ти мине.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Кога? Как? Защо?
— Ако ти кажа, ще те излъжа. При всекиго е различно.
Край мен премина цяла флотилия от симпатични черно-червени рибки.
— Ще мога да се откажа от всезнанието… — каза Чък след известно време.
— Чудо голямо. На кого му е притрябвало нещо подобно?
— … И да се отдам на всеможенето.
— Виж, то си е трудна работа — признах аз.
— Ти си толкова загрижен за мен, татко.
— Старая се. Някакви особени грижи ли са те налегнали?
— Искаш да кажеш, освен екзистенциалните ми проблеми?
— Да.
— О, не. Просто те доведох тук, за да те предупредя за един човек на име Мандор. Той е…
— Той е мой брат — казах аз.
Пауза.
— Това го прави мой чичо, нали така?
— Мисля, че да.
— Ами дамата, която беше с него? Тя…
— Файона ми е леля.
— Значи си имам и пралеля. Божичко!
— Какво има?
— Сигурно е признак на лош вкус да се говорят лоши неща за роднини?
— Не и в Амбър — казах аз. — Тук това е нещо обичайно.
Кръгът потръпна отново и ето, че се озовахме отново в коридора на двореца.
— Сега сме в Амбър — каза Чък. — Затова мога да говоря лошо за тях колкото си поискам. На твое място не бих им се доверил. Мисля, че са леко откачени. Да не говорим, че са склонни да мамят и обиждат.
Аз се засмях.
— Превръщаш се в истински амбърит.
— Наистина ли?
— Да. Точно такива сме ние. Не се притеснявай. За какво успяхте все пак да се спречкате?
— Предпочитам да не те намесвам.
— Както прецениш.
— Значи не е нужно да те предупреждавам за тях повече?
— Не, не е.
— Добре тогава. Това беше основната ми грижа. Отивам да проверя концепцията за тинята и тора…
— Чакай!
— Какво?
— Ти май си станал доста добър в пренасянето на разни неща през Сенките?
— Да, струва ми се, че имам известен напредък.
— А ще можеш ли да пренесеш една неголяма група от бойци заедно с техния водач?
— Мисля, че бих се справил.
— Мен също.
— Разбира се. Къде са те сега и къде искаш да ги изпратя?
Изрових от джоба си Картата на Люк и я задържах пред очите си.
— Но… Ти ми каза да не се доверявам на този човек.
— Сега вече не е така — казах аз. — Но само по тази линия. Нещата в известен смисъл се промениха.
— Не разбирам. Но щом казваш…
— Можеш ли да го откриеш и да уредиш всичко?
— Би трябвало да мога. Къде смятате да ходите?
— Знаеш ли къде се намира Владението на Четирите Свята?
— Да. Но това е много опасно място, татко. Много е трудно да проникнеш там и след това да се измъкнеш. Точно там една червенокоса дама се опита да ме блокира чрез енергиен ключ.
— Джасра.
— Така и не разбрах как се казваше.
— Тя е майка на Люк — обясних аз, размахвайки Картата.
— Каквато майката, такъв и синът — заяви Чък. — Може би е най-добре да не се замесваш в нищо с тези двамата.
— Май че ще се наложи тя да дойде с нас.