Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Добре. Просто наближава време за вечеря и аз очаквах, че ще се присъедини към нас. Тя остана ли доволна от прекарания следобед?
— Мисля, че да — казах аз.
— Беше доста умислена напоследък. Надявахме се, че това пътуване ще я разведри. Просто нямаше търпение да види Амбър.
— Корал беше в отлично настроение, когато я оставих.
— О-о. А къде стана това?
— Тук наблизо — отвърнах аз.
— А къде ходихте всъщност?
— Направихме си една дълга разходка до града. Разведох я и из някои части на двореца.
— Значи тя е тук, в двореца?
— Поне беше, когато я видях за последен път. Не мога да гарантирам, че след това не е излязла пак.
— Разбирам — каза Найда. — Съжалявам, че не успях да поговоря с вас по-рано. Чувствам се така, сякаш се познаваме от доста време.
— Нима? — попитах аз с искрена изненада.
— Преглеждала съм досието ви толкова пъти.
— Моето досие?
— Не е тайна, че дипломатическата ни служба води досиета на хората, които биха могли да представляват интерес за нас. Имаме досиета на цялото кралско семейство на Амбър, дори на онези негови членове, които никога не са се занимавали с дипломация.
— Никога не съм се сещал за това — казах аз, — но съм съгласен, че е напълно резонно.
— Разбира се, данните за детството ви са доста оскъдни, а сведенията за настоящите ви проблеми са много обезпокоителни.
— Аз също съм доста обезпокоен от тях, повярвайте ми. Да разбирам ли, че се опитвате да допълните досието ми с актуална информация?
— Не, просто, ми беше любопитно. Вашите проблеми касаят в известна степен интересите на Бегма и е логично да сме заинтересовани.
— А как така сте узнали за въпросните проблеми?
— Разполагаме с доста добро разузнаване. При повечето малки кралства е така.
Кимнах.
— Няма да настоявам за източниците ви на информация, но държа да уточня, че ние не сме решили да търгуваме с информация.
— Погрешно ме разбирате — каза тя. — Аз не се опитвам да събера нови данни за вашето досие. По-скоро исках да ви предложа известно съдействие.
— Благодаря ви. Оценявам жеста, но не виждам как бихте могли да ми помогнете.
Усмивката на Найда изложи на показ безупречните й зъби.
— За съжаление, не мога да ви кажа нещо по-конкретно, без да съм запозната с някои детайли. Все пак, ако решите, че се нуждаете от помощта ни или просто искате да поговорим, обадете ми се.
— Разбира се — казах аз. — Ще се видим на вечеря.
— Надявам се, след това също — добави тя, докато слизаше по стълбите.
Това пък как трябваше да го разбирам? Като покана за среднощно рандеву? Ако беше така, то мотивите й бяха повече от прозрачни. Или пък просто бе изразила настойчивото си желание да получи повече информация.
Докато вървях към покоите си, забелязах в дъното на коридора странен светлинен ефект. Една бяла лента, широка около петнайсет сантиметра, пресичаше двете стени и пода. Приближавайки към нея, забавих крачка. Дали пък някой не бе изобретил нова система за осветление на двореца в мое отсъствие?
Докато прекрачвах лентата на пода, тя се стопи заедно с тези по стените. Остана единствено източникът на светлината, който придоби формата на правилен кръг и след това се завъртя около мен на височината на коленете ми. Изведнъж отвъд кръга се появи някакъв образ, а самият кръг се превърна в нещо като зелена сфера. Неочаквано се озовах стъпил на някаква хлъзгава повърхност с червеникав цвят. Светлината избледня. Едва когато покрай мен, помахвайки плавно с опашка, премина голяма риба, осъзнах, че вероятно се намирам под водата, а това, на което съм стъпил, е може би нещо като корал.
— Адски съм впечатлен — казах аз, — но се бях запътил към покоите си.
— Просто малка демонстрация — каза един познат глас, който сякаш идваше отвсякъде около мен. — Аз Бог ли съм?
— Наричай се както ти скимне. Нямам намерение да споря с теб.
— Сигурно е забавно да си Бог.