Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Тогава най-неочаквано ми хрумна нещо. Понякога загрявам наистина бавно. Те очевидно знаеха, че Рандъм все още не се е върнал, като при това не бяха особено зарадвани от неговото посещение в Кашфа. В такъв случай, дали преждевременното им пристигане тук не беше добре премислен ход? Може би предложението на Найда се връзваше по някакъв начин с тяхната по-мащабна дипломатическа стратегия. Но защо тогава бяха избрали точно мен? Едва ли можех да мина в нечии очи за ключова фигура във външната политика на Амбър и те вероятно знаеха това, особено ако шпионите им бяха наистина чак толкова добри. Това доста ме озадачи и аз вече се чудех дали да не попитам Бил какво, по дяволите, става в Еринор, но бързо размислих, за да си спестя нечий ритник под масата.
Музикантите подеха със свежи сили „Зелените ръкави“, а Найда и Бил се наведоха едновременно към мен. Погледите им се срещнаха и те се усмихнаха един на друг.
— Браво на дамите — каза високо Бил.
Найда му кимна.
— Успяхте ли да размислите над предложението ми? — попита тя след това.
— В най-общи линии — отвърнах аз. — Но имах въпрос към вас, помните ли?
— А какъв беше той?
— Много мило от ваша страна да се опитвате да решите проблемите ми, но във времена като тия е простено човек да попита първо за цените.
— Ами ако ви кажа, че в замяна вашата добра воля ще ми е напълно достатъчна?
— В такъв случай ще уточня, че моята добра воля не е от особено значение, когато нещата опрат до външната политика на Амбър.
Тя сви рамене.
— Ниска цена за дребна услуга. Това ми е добре известно. Но за сметка на това вие в известна степен сте свързан с всички тук. Макар шансът това да се случи да е малък, някой все пак би могъл да ви попита за мнението ви за нас. В такъв случай бих искала да сте уверен, че имате искрени приятели в Бегма.
Прецених внимателно сериозното й изражение. И двамата разбирахме отлично, че това далеч не е всичко. Само дето тя знаеше за какво още става въпрос, а аз бях в пълно неведение.
Пресегнах се и погалих лицето й с опакото на ръката си.
— Значи ако аз кажа някоя мила дума за вас в подходящия момент, вие ще съкратите значително живота на моите врагове, стига да ви кажа кои са те и къде се намират?
— Накратко — да.
— Все пак ми е любопитно защо смятате, че бихте могли да се справите с нечие убийство по-добре от съответните хора в Амбър?
— Защото разполагаме с „тайно оръжие“, както вие сам благоволихте да го определите — каза Найда. — Освен това си мислех, че става въпрос за ваши лични грижи, а не за проблеми от държавно естество. Мога да ви гарантирам, че ако се заемем със случая, нашата услуга ще бъде абсолютно непроследима.
Нова загадка. За какво намекваше тя — за това, че нямам доверие на всички тук, или за това, че не би трябвало да им имам доверие? Какво беше нещото, която тя знаеше, а аз не? Или просто гадаеше на фона на безспирните интриги, с които бе претъпкана историята на Амбър? Не се ли опитваше да размъти отношенията вътре в семейството? И как би могло това да помогне на Бегма? Или… Ами ако се опитваше да ми предложи отстраняването на някой от членовете на кралското семейство? В такъв случай за толкова глупав ли ме мислеше, че да не мога да се справя сам? Нали дори фактът, че съм обсъждал нещо подобно с поданик на Бегма, можеше да изиграе след това ролята на улика? Или…
Изоставих за известно време предположенията. Слава Богу, поне бях започнал да мисля достатъчно трезво. Това все пак ме караше да се чувствам малко по-добре отпреди.
Един недвусмислен отказ би сложил край на този разговор. Но, от друга страна, така щях да изпусна многообещаващия източник на допълнителна информация.
— А има ли някакво значение чие име ще спомена?
Найда се вгледа внимателно в лицето ми и накрая каза:
— Не, абсолютно никакво.
— Хиляди извинения, но подобна щедрост от ваша страна ме кара за пореден път да се чудя каква е истинската причина за благоразположението ви към мен.
Лицето й поруменя. Не можах да преценя дали просто се е изчервила, или пък е разгневена, тъй като тутакси се обърна на другата страна. Това не ме притесни ни най-малко, защото моето недоверие беше напълно в реда на нещата, независимо от истинското ми намерение.