Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Разбирам — казах аз. — Вече чух нещо по въпроса, но сега вече го знам със сигурност.
Бил кимна.
— Това далеч не е всичко — каза той.
Инструментите замлъкнаха за пореден път и аз дочух фрагменти от другите разговори, които се водеха около масата. Прислужниците бяха занесли на музикантите подноси с храна и вино.
Бил се усмихна.
— По-късно.
— Добре — съгласих се аз.
Сервираха ни странно блюдо с плодове в някакъв причудлив сос. Опитах ястието с върха на лъжицата си и после го побутнах леко встрани. Найда забеляза това и се опита да привлече вниманието ми с жест. Приближих се леко до нея.
— Е, какво решихте за довечера? — прошепна тя.
— За кое по-точно? Вече ви казах, че ще потърся Корал, ако не се появи.
Найда поклати глава.
— Не това имах предвид. Какво ще правите след това? Ще минете ли през моята стая, за да поговорим?
— За какво?
— Според моите сведения напоследък някой се опитва да ви убие.
Това проклето досие вече започваше да ме притеснява.
— Вашите сведения са малко остарели — казах аз. — Събитията доста напреднаха оттогава.
— Това означава ли, че вече не сте в опасност?
Вгледах се внимателно в лицето й.
— Вниманието ви към мен е трогателно, Найда. Но все пак ми се ще да ви попитам къде моите проблеми се пресичат с вашите интереси? Всеки си има грижи. На мен просто за момента са ми се струпали малко повече, но аз работя по въпроса.
— Ами ако това не се окаже достатъчно, за да спасите живота си?
— Не е изключено. Надявам се да не стигна дотам. И все пак, на какво се дължи вашият интерес?
Найда погледна към Кейд, но той беше твърде зает с храната си.
— В състояние съм да ви помогна.
— По какъв начин?
Тя се усмихна.
— Чрез елиминиране.
— О? Някого конкретно ли имате предвид или смятате да отстраните всичките ми врагове?
— По-скоро второто.
— Тогава сигурно разполагате с някакъв доста ефективен метод?
Найда продължи да се усмихва.
— Да, така е. Специализирали сме се в отстраняването на проблеми, причинени от хора. Необходими са ни само техните имена и местонахождение.
— Някакво тайно оръжие може би?
Тя погледна отново към Кейд, тъй като леко бях повишил глас.
— Наречете го така, щом искате.
— Интересно предложение — казах аз. — Но вие така и не отговорихте на въпроса ми.
— Припомнете ми го.
Бяхме прекъснати от един прислужник, който се приближи, за да смени кърпите на масата. Сетне бяха вдигани тостове. Първо Луела вдигна тост за Вайъли, а после Оркуз предложи тост за идващото от далечното минало приятелство между народите на Бегма и Амбър. Изпих по няколко глътки и двата пъти, а Бил допълни шепнешком:
— Което е на път да се пообтегне.
— Приятелството ли имаш предвид? — попитах аз.
— А-ха.
Погледнах към Найда, която седеше все така вперила поглед в мен и явно очакваше да й припомня въпроса си. Бил също забеляза това и се обърна в другата посока. Точно тогава Кейд заговори Найда и аз спокойно довърших блюдото си, пийнах глътка вино и зачаках. Секунди след това чинията ми бе отнесена, а мястото й зае поредното димящо ястие.
Погледнах към Бил, той хвърли един поглед на Найда и Кейд и след това каза:
— Ще изчакаме музиката.
Кимнах. По едно време чух Дрета да казва „Вярно ли е, че тук понякога се явявал духът на крал Оберон?“. Жерар изръмжа нещо утвърдително и нов пристъп на общата глъчка заглуши техния разговор. И тъй като главата ми беше далеч по-пълна с мисли, отколкото стомахът ми с храна, аз продължих да си хапвам необезпокояван. Няколко минути по-късно Кейд — вероятно сконфузен от факта, че още не ме е заговорил — плахо ме попита за мнението ми за обстановката в Еринор. Тъкмо се канех да изтърся нещо банално и необвързващо, когато той, недочакал моя отговор, се обърна рязко към Найда. Можех да се обзаложа, че тя го е ритнала под масата, което беше добре дошло, тъй като нямах ни най-малка представа какво точно става в Еринор. Добре че от другата ми страна не бе седнала Луела, защото сигурно и аз щях да отнеса няколко ритника в кокалчетата.